"… защото когато дойде декември, всички стаи в дома оживяват. Дневните са пълни с хора – роднини, семейство, приятели, деца, кучета, котки… Хаос, глъч, смях, гласове, диалози, спорове, препирни, кикот, сръдни, сълзи, шепот, свирукане, песни, крясъци… и все пак и най-вече смях.

Представихте ли си го?
Живели ли сте го?
Липсва ли ви?
Мечтаете ли го?

Това е Рецептата за Коледа на поета Симеон Аспарухов. В навечерието на Коледа той издава втората си самостоятелна книга - "Приказка само за теб". Тя е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017-2020 г. От цената на всяка закупена книга се даряват 2,00 лв. за новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в село Опицвет, община Костинброд, Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.

Снимка: Симеон Аспарухов

"Около наредени настолни игри, в компанията на тиха джаз музика, в прегръдката на романтични филми, обладани от вълнение в криминални романи. Искаме повече от всякога да ни е топло и се стараем, всеки според възможностите си, да доставим удоволствие на себе си, доставяйки такова на хората в нашия свят. Дори и на хора, които са по-далеч. Украсили сме, радваме се на намигванията на празничните лампички, заснежили сме прозорците и градът изглежда по-пухкав. Всеки път, когато минем покрай коледното дърво, се усмихваме. Дори само в мислите си. Понякога широко, че и с глас. Ухае на бор, свещи, карамелизирани ябълки и орехи, малко канела, печива и чай. Мирише на кухнята на баба. Всеки път през декември."

Коледа като споделяне

"Споделяме радостите си, изслушваме се, разменяме си усмивки, добри жестове, обещания, сбъдваме чужди мечти, прекарваме време заедно, държим се за ръце. Ето как се стопляме. Ето как миналото се превръща в настояще и всяка липса оживява, даваме ѝ ново лице. Ето защо декември е хубав, оранжев като портокал, озарен от онова, което носим в себе си. Личното Рождество. Когато се раждаме, никога не е студено. Такъв е декември. Начало в края. И в никакъв случай студен. 

Спомени от детството 

"У дома винаги е било пълно с хора. Съседи или приятели на родителите ми – разни, странни, голееееми, шумни, шарени. Влизаха и излизаха, върволица без край. Особено през декември. Грамофонът беше едното ядро, а другото – черно-белият телевизор. Често и двете „кутии“ работеха и беше приятно шизофренично да се гледа анимационен филм, озвучен от Deep Purple или Satchmo. Сякаш всеки зимен ден беше празник.

В началото на декември купувахме елхата, а тя беше толкова голяма и тежка, че я довлачвахме с бая зор до новия ѝ дом. Цялата къща се изпълваше със сняг, което предизвикваше голяма суета и забава – да го чистим ли, или да се попързаляме, или да изядем по един бърз шамар… После брат ми и аз я украсявахме и това отнемаше часове. Играчките бяха стъклени и неведнъж сме си порязвали пръстите заради припряност. Но пък как изгряваше и се уголемяваше в детските ни очи, аха и да докосне тавана.


Декември беше месец пълен с телевизия, кино, музика, книги, куклен театър, игри, цирк, гости… Беше и продължава да е. Спомням си как гледахме страшни филми и точно в най-страшното образът се разваляше, баща ми скачаше от фотьойла и ако след третия разгневен юмрук по дървената кутия нищо не се променяше, скачаше втори път, но във външните чехли и хукваше към покрива, където разговаряше с антената на някакъв странен език и крещеше отгоре, а майка крещеше от балкона на друг странен език, докато филмът не се появеше отново на екрана.

Спомням си как завивахме огромния килим на руло, взимахме плетената тупалка и отивахме на поляната зад блока, за да изперем това чудовище в снега. Биехме го с тупалката до изнемога, тази сложна процедура се превърна в любима игра. От студ ръцете ни се вкочаняваха, а от носовете ни поникваха висулки, но когато постеляхме обратно килима… в хола замирисваше на зима. На студ, на дим, но и на бор, свещи, карамелизирани ябълки и орехи, малко канела, печива и чай…

Снимка: Симеон Аспарухов



Спомням си как ходехме на театър с трамвая, как изглеждаше циркът, преди да изгори, как тичахме за цитруси от сергиите на пазара, как се пързаляхме с шейни на „Смъртната“, как се взирахме в нощното небе, убедени, че ей сега ще видим Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. След като разбрах, че това няма да стане, продължих да храня илюзиите на брат ми и сякаш и аз така продължавах да вярвам още няколко години. Все пак вече не бях дете. Дали? Та нали Коледа мирише на детство!

Тайно празнувахме Коледа, защото такава при нас още не беше дошла, тогава си разменяхме и подаръците. Но празнувахме и Нова година. Тогава отново си разменяхме подаръци, но не оставахме у дома. Най-дългите ден и нощ, чакани, чакани, толкова чакани. В полунощ щеше да дойде Дядо Мраз. А преди това ние да отидем на гости. Винаги на едно и също място, по един и същ път, при любимите приятели на семейството. Докато извървявахме пътя дотам, с брат ми се разделяхме със старата година – немощна, прегърбена старица, за която пускахме по няколко невинни сълзи, защото ни беше мъчно, че след нея не върви никой, че си отива сама, че хората нямат търпение да я изпратят. Колко тъжно! Та нали тази същата година ни беше дала 365 дни от живота си, за да напълни нашия…

Трапезата  

"Колко е хубаво когато има от всичко по много. Когато около масата виждаш всички, които обичаш – роднини, семейство, приятели, деца, кучета, котки… Вкусно е, всичко е вкусно и можеш да си вземеш колкото искаш. И все има, и за теб, и за него, и за нея… Ако някога друг е приготвял трапезата за теб, сега ти я приготвяш за него и за другите. Стараеш се, влагаш въображение и много обич в храната, която ще поднесеш. Обичам  когато е вкусно. Най-много обичам да правя тиквеник. С бутер тесто, обилна плънка и яйчена коричка отгоре. Както мирише, така е и на вкус. Такъв е моят декември. Толкова вкусен, колкото домашен тиквеник. И никога не пропускам да го направя и да го изям с най-любими хора за има-няма десетина минути. Понякога и от тавата ми иде да гризна, но това не е разумно. Все пак не съм дете. Дали? Та нали Коледа мирише на детство!



Приятелите. Любовта. Рождество

Ако нямах приятели, никога нямаше да има и Коледа. Те са всичко онова, за което съм мечтал в съзнателния си живот. И ги има, и са много. Така и трапезата не е само една. Така и подаръците са много. Така и живеенето е смислено. Така и любовта е постоянна. Да, всъщност Коледа сме ние и хората, които обичаме. Работата, която имаме. Домът ни. И всичко, което сме дали, за да го превърнем в такъв. Това, че имаме сърца, че сме чудо в делника, че споделяме от доброто в нас и позволяваме да го получим обратно. Имайки очи за любовта, успяваме в пътя си и вярваме в обещаното. С вяра можем повече. С благодарност към близките за постигнатото, с радост от всеки спомен в годината.

Точно в декември прекосяваме границата между двете години, носейки щастието си в сърцата. От друго нямаме нужда. Посрещаме Рождество Христово, обичаме със сърце и не забравяме колко много хора ни обичат и колко е хубаво да прегръщаме. Ето защо декември е хубав, оранжев като портокал, озарен от онова, което носим в себе си. Личното Рождество. Когато се раждаме, никога не е студено. Такъв е декември. Начало в края. И в никакъв случай студен."

  • Виктория Георгиева е вегетарианка и предлага различно празнично ястие
  • Рецептата на Нели Хаджийска за цяло печено прасенце
  • Алекс Кръстева: На Коледа получих предложение за брак от съпруга ми
  • Мила Роберт: "Коледен дух" нямам от дете, стоя със своя си дух по всяко време на годината
  • Ясни са победителите в конкурса "Магията на украсата"
  • "Златната" Християна Тодорова с курабийките на баба и вълшебна Коледа
  • Биляна Гавазова: Прегръщайте семействата си повече и по-силно от всякога!
  • Елена Яръмова: Коледа е любимият ми празник - топлина, уют, обич и вълшебство с цялото семейство
  • Веси Бонева и Яви: Най-хубавата Коледа е тази, която предстои, защото сами творим съдбата си
  • Гласувай за най-добра коледна украса!