Сигурно всяка майка си е задавала въпроса:
- "Kъде е разумната граница между това да помага на детето си и да го остави да бъде самостоятелно?"
Въпросът дали не закриляме децата си прекалено много от грешки, падания и мръсотия е често задаван. Причина за обсебващото поведение са някои родители са техните собствени страхове децата да не се провалят, което би означавало, че и те са се провалили като родители. Изгубени в личните си притеснения обаче забравяме, че...
1. Децата могат интуитивно да усетят кое е правилното за тях, а личният избор и проявеното желание са най-силното, което ще ги кара да вървят напред.
Ето и действителен пример:
Майка записва детето си на художествена гимнастика, защото харесва този спорт и смята, че ще направи от дъщеря й елегантна дама. Детето не ходи с желание на тренировките и често се кара с майка си, че не посещава занятията. И за двете ситуацията е доста напрегната, но никоя не прави компромис. Един ден момичето само отива и се записва на гребане. Решение и избор, с които учудва майка си. Няколко години по-късно детето вече е в националния отбор по гребане и поставя рекорди. Участва в състезания и взема 3 златни медала, докато е със счупен крак.
2. Децата са много по-адаптивни в нови ситуации, отколкото си мислим.
Като родители, се опитваме да намалим възможностите, в които децата биха се докоснали и познали болката. Поставяме ги в зависимост от нашите сили и способности, с което пречим на развитието на техните собствени.
Опитвайки се да ги предпазим от провалите обаче, ние ги обричаме именно на такива. Според проучване в американски институт по поведенческа психология момичетата преживяват провалите по-драматично от момчетата. Когато момичетата сбъркат, те мислят, че причината е в тях и те са неспособни. Когато момчетата бъркат, мислят, че причината е в обстоятелствата, които те не могат да контролират.
3. Предпазвайки децата от рискове, намаляваме тяхната мотивация.
Хората се учат най-добре, когато имат пред себе си предизвикателство и когато опитват нещо ново. Предпазвайки децата от непознатото и новото, притъпяваме сетивата им и желанието да се учат. Амбицията е най-добрата мотивация. Ако детето много иска да направи нещо, и стига то да не е опасно за здравето му, подкрепете го. Това е най-доброто, което може да направите за него. Да му предложите награда, за да направи нещо, което вие искате, а то не, не е правилна стратегия. Когато децата усещат, че сами контролират ситуацията, се чувстват най-добре. Така ще бъдат по-щастливи и постигайки крайния резултат.
Бъдете много внимателни с мотивацията на момичетата. Те са по-склонни да се интересуват от чуждото мнение и да търсят обратната връзка на родители и учители.
