С наближаването на така дългоочаквания ден на първата ми среща с моето бебе; на онзи най-радостен миг за мен и семейството ми, ознаменуващ появата на новия малък човек, у мен назряха редица съждения за смисъла на съществуванието.
Изострените ми сетива започнаха да кънтят
и огласят цялото ми съзнание. Не само светлината и шумовете около мен носеха пулсиращия заряд на вибрациите, идващи от засилените ми възприятия, но и необятността на едно ново усещане, нахлуващо като буревестник в мислите и емоциите ми, ме караше да чувствам по-дълбоко живота, да се вслушвам все по-внимателно в звуците на битието, стигайки до онези предели на съзнанието, където
необяснимото става обяснимо, неуловимото – уловимо, фантазията – реалност
В такъв един момент на размисъл и възхита от загадките на Съзиданието, сякаш осъзнах за себе си едно – човекът след теб, човекът, в чиято кръв тече и твоята, човекът, чиито гени носят паметта и на твоите, всъщност е не просто една частица от теб самия, от всички нас или от цялото човечество, но е и онова същинско чудо, независещо от теб. Чудо – напоено с магията, идваща от необяснимата божествена промисъл.
Всъщност какво е бебето?
То не е идея, а факт. Същество с разум и е естество. Човек може да го възприеме както си иска, но бебето не се интересува от това. Единственото, от което има нужда то, е грижовност и една единствена мила усмивка в миг на съприкосновение. Самото му съществувание изисква вяра в бъдещето. Бъдещето, в което то ще пълзи, ще върви, ще живее.
Бебето е късче време, дадено обещание,
което на свой ред ще накара или кара света да отвърне с обещание, а всеки един човек да повярва в способностите си; в личното си творческо "аз". Бебето е най-старата сделка, с която да се продължи живота. Бебето е миловидното малко човече, което идва, за да умилява, усмирява, облагородява.
Ето защо би могло да се каже, че и жената, и мъжът се нуждаят от... бебе. Защото именно детето може да дари възрастните с мъдростта и силата на любовта, с търпението и възхищението от живота. Понякога само бебето може да събуди у всички нас благодарността към нашите деди, към родителите ни, които са ни дали живот, грижите си, времето си... За да поемем на свой ред щафетата нататък... по пътя на съзряването; по пътя на вечния кръговрат на живота.