За първи път посещавам зоопарка!
Трудно ми е да характеризирам чувствата си. Повечето животни не са тъжни и се радват на топлия пролетен ден. Някои доволно се припичат на слънце, други шумно се карат, а трети използват хубавото време, за да си поплуват. Общо взето всички си гледат работата и чакат търпеливо да дойде часът за обяд.
Ще ми се да си поговоря поне с Мечо и то без да му досаждам. Явно му се спи и го е хванал мързелът.
А! Видя ме! Тъжен е! Мечо, разбирам те! И моето креватче е с такава оградка..., ако това ще те успокои...
Мили мечо, съчувствам ти. Знам какво е да си самотен, и на мен ми се е случвало, макар и само на сън. Хайде, поразвесели се малко де! Ще видиш, като ти сервират гърненцето с мед, всичко ще е наред.
Хм, явно вече е похапнал и не обръща внимание на никого! Сигурно си мисли за гората, за реката, за ягодите и за... пчелите? :)
Пролетни поздрави от мен, ваш малък Мишо! :)
