Трудно е с думи да се опишат емоциите, които ежедневно изпитвам в минутите, когато моето бебе намира с по нещичко да ме изненада. Дали ще бъде закачлива усмивка, питащ поглед или звучно приветствие с най-гръмкия бебешки смях, за мен всяка нова проява в характера и развитието на малкото човече винаги е повод за

възторг, безконечна радост и учудване

В първия месец, естествено, бебо беше  още неориентиран в света, в който се намираше, пък и не хранеше кой знае колко голям интерес към него. Единственото, което го интересуаше, беше да си хапва и поспива подобаващо. Постепенно, обаче,

любопитството у него се събуди

С всеки изминал ден от раждането си той придобиваше все по-ясни очертания на личицето, очичките му се ококорваха при всеки по-силен шум, а надвесващите се над креватчето му лица предизвикваха все по-голямо вълнение в него, отразено в сбърчените в любопитство малки русоляви веждички или в леко зяпналата в учудване устичка.

Така, до момента, в който, навършилият вече своя четвърти месец малък хубостник, вече грейва като "засияло слънце в мрачен ден" всеки път, щом чуе нечий познат глас или усети присъствието на мама или тати в близост до себе си. С интерес проследява движенията ни из стаята, обръща главичка в посока на шума, радостно поздравява, а понякога и настойчиво ни призовава с онова нежно очарование на бебешкото си гласче, изпъстрено с

всевъзможни гукащи и писукащи звуци

Пък аз, като една музикална мама, желаеща да създаде пиетет на своето дете към хубавата музика още от най-крехката му възраст, се заех, веднага след изписването ни от родилния дом, с амбициозната задача да създам в стаята, около и над креватчето му богата палитра от музикални играчки.

Окичих какви ли не всевъзможни пъстроцветни и въртящи се дрънкулки, та да могат хем да привличат зрителното внимание с контрастните си цветове и въртеливи движения, хем да насочват слуховите възприятия на моето бебе към нежната лиричност на долитащите от тях мелодийки. А това, както знаем,

влияе особено благотворно върху развитието на сензорните възприятия при всяко бебе

Е, впоследствие се уверих, че никак не било необходимо да бързам чак толкова много. В началото, разбира се, за мое огромно разочарование, малкият поспаланчо не демонстрираше абсолютно никакъв интерес към въпросните играчки. Нито ги търсеше с поглед, нито пък си даваше труда да ги слуша.

И така, с всеки изминал ден, обаче, щом отвореше очички, първото нещо, което виждаше над себе си, бе именно онази надвесена над него пъстроцветна феерия от причудливи и смеещи се насреща му образи. С времето обаче, като една наблюдателна мама, забелязах, че

контрастът на цветовете го привличаше все повече

Сънливите му очички все по-ясно улавяха в полезрението си музикалния ореол, висящ във въздуха над главичката му. Заискряваха силно и с любопитство следяха всяка играчка поотделно.

Малкият откривател демонстрираше и все по-голямо и отявлено любопитство към мен и тати. Фокусът на зрителното възприятие ставаше все по-ясен за него до момента, в който

започна да разпознава ясно физиономиите ни

За сведение, зрителното поле на бебетата през първия  месец им позволява да фокусират предметите и лицата на разстояние около 30 см. Постепенно линията на фокуса се увеличава с всеки следващ месец.

Така, малкият смехурчо започна да се радва на играчките все повече, да им "говори" на своя бебешки език с маниера на онези всевъзможни писукащи или гърлени тонове, да рита щастливо с крачета или палаво да ръкомаха с ръчички, присягайки се нагоре в опит да ги хване.

И не само това, още много нови и всевъзможни качества се оформиха

Всеки един звук имаше своето значение. Например звук, извлечен с въздишка на облекчение и радост след игра или чипкане, разкриваше доволство и удовлетворение. Монотонното, изразяващо лека раздразнителност писукане пък идваше, за да ни подскаже, че е време за хапване. Високият тънък и кратък писък – зов за привличане на вниманието.

Сега, към ден днешен, малкият всезнайко е вече оформена личност

Имитира успешно нашите мимики и звуци, ние пък имитираме неговите, заслушва се в захлас, докато му говорим, смее се на всяка закачка, а аз все не мога да се нарадвам на онази мъничка трапчинка, кацнала като калинка на едната му бузка.