Има едно любопитно и често срещано явление в периода между две и седемгодишна възраст, свързано с детския сън. Става дума за нощните кошмари. Случва се понякога мъниците ни да се събудят и да ни стреснат с вика си. Друг път можем да ги чуем да плачат насън, след което сами се укротяват и потъват в спокоен сън. Специалистите педиатри определят тези състояния като лоши сънища и ги разделят на два типа – кошмари и нощни страхове.

Кошмарите

Кошмарът тревожи, но след като се разсъни и събуди, детето бързо се успокоява. Според педиатрите няма място за безпокойство, стига детето да не сънува кошмари по няколко пъти на нощ. Обикновено малчуганът, който е сънувал нещо неприятно, се събужда внезапно уплашен. Вика родителите си или отива при тях. Възможно е и да плаче насън. Някои деца споделят сънищата си, други – не ги помнят. После в прегръдките на родителите си разтревожените мъничета бързо се успокояват.

Причината за кошмарите обикновено се търси в преживявания, предизвикали не особено приятни емоции у детето – заобикаляща го нездравословна атмосфера на викове и скандали например, прекалена взискателност от страна на родителите или пък липса на каквото и да било внимание от тяхна страна спрямо детето. Неспокойните сънища могат да бъдат следствие и на определени моментни условия – прекалена горещина, изпотяване или нощно напишкване. Несъзнателните вътрешни конфликти, които изживяват децата, някои мисли, превърнали се в усещания за вина, се връщат насън под формата на опасност.

Нощните страхове

Те са по-рядко срещана, но по-тежка форма на кошмари. Нощните страхове, за разлика от кошмарите, могат да оставят у детето чувство на трайно безпокойство. Детето ужасено рязко се изправя в леглото. Крещи, плаче и понякога изглежда тероризирано от неща, които само то вижда. Има случаи, в които мъниците седят с отворени очи, но всъщност още спят, борейки се насън и не разпознават родителите си. Това състояние обикновено трае няколко минути, след което детето отново спокойно заспива. На другия ден то няма и помен от лошото нощно преживяване

Педиатрите предупреждават, че този вид кошмари, особено ако се случват често, както и някои признаци, наблюдавани през деня, не бива да се подценяват – те са реакция на някакъв реален проблем, с който детето се бори. В такива случаи трябва да се опитаме да открием травматизиращия фактор, който би могъл да бъде причината за страховете, а не да оставяме малкото човече само да се справя с него. Ето защо при подобни ситуации е редно да се допитаме до педиатър или психолог и с негова помощ да съумеем да разберем на какво се дължат смущенията в съня на детето ни и да му помогнем да ги преодолее.

Какво да правим, ако детето сънува кошмари

•Това, което можем да направим като родители е да отдаваме необходимото време и внимание на малчуганите си, да играем и общуваме с тях, да вникваме в техния вътрешен свят, да им казваме колко много ги обичаме и им вярваме. Ако се събуждат нощно време ужасени, да се опитаме деликатно да научим какво би могло да предизвика у тях страх.

•Налагането на строго мнение и стриктни правила само биха предизвикали стрес и уплаха у мъничето.

•В момента на кошмара трябва да станем и да отидем при детето, да светнем стаята с мека светлина, да го прегърнем и да му говорим тихо и нежно, докато нощните видения се стопят. Успокояващо в този момент ще му подействат глътка вода и любима приспивна песничка.

•На другия ден, ако си спомня, можем да помолим детето си да ни разкаже своя кошмар. Ако го опише през деня, то би могло да се освободи от него.

•Ако обаче мъникът ни изпитва силен, постоянен и повтарящ се ужас всяка нощ, трябва да подходим сериозно към ситуацията и да се обърнем към специалист. В никакъв случай не бива да разрешаваме проблема, като започнем да му даваме успокоителни сиропи или като иронизираме "безпочвената" му уплаха. През нощта детските страхове изглеждат напълно реални и са част от трудните изпитания на всяко едно растящо човече.