Обикновен неделен следобед. Жена ми спи на дивана в хола, а аз решавам да почистя фурната в кухнята. Мазнината така хубаво е полепнала по стените й, че всеки път, когато печем нещо, в стаята се образува плътна димна завеса, която е по-добра от тази, която са пускали в небезизвестния нощен клуб в Ню Йорк Студио 54.

Не искам бременната ми съпруга да диша изпаренията от силните препарати, затова, след като отлагах 2 седмици, аз се захващам с тази неприятна задача.

Подреждам тавите и скарите от фурната в миялната машина, намирам място в нея и за няколко чаши, вилици и чинии. И си мисля, че съм много тих, но мокрите съдове са хлъзгави и... По дяволите! Изпусам всичко. То пък издава дрънчане като всичко на квадрат. А иначе се опитвам да бъда тих...

3 минути след това чувам трясък на врата.
- Какво има, мило?
- Нищо! – казано с толкова равен и спокоен глас, че вече съм сигурен не само че има нещо, а и че още по-голямото нещо предстои.

И то наистина се случва - грандиозен скандал, с който бременният дракон излива огнения си дъх върху мен.

Бясна е!
Кисела е, защото съм я събудил и сипе огън и жупел.
По мен.

Оставям я, надвесена над дъската за гладене с приготвени за смачкване с ютията пердета, и се измъквам тихо. Не дразнете и без друго раздразнения бременен дракон! Рискувате здраветo, живота и целостта на тъпанчетата си!

Тя може да се сърди и да мълчи с дни, но аз не мога да търпя да сме скарани. След няколко минути отивам пак при нея, прегръщам я в гръб, целувам я по ухото и се извинявам. Само дето драконът още не се е успокоил и не е готов да чуе, камо ли да приеме извиненията ми.

Целувката в ухото се оказва от онези звънтящите, които оставят звук, все едно болиди от Формула 1 са минали през черепа ти от едното до другото ухо. Бременният дракон продължава да ме хока защо не съм се съобразявал с нея... следващият път да й споделя плановете си поне тя да се съобрази с мен... всяка неделя така съм правел... и т.н. и т.н.

Готов съм да се закълна, че парата, която би трябвало да излиза от ютията, всъщност излиза от разширените й от бяс ноздри. Отново безмълвно напускам „пещерата” на звяра.

С времето нещата се успокояват. Нивото на pH (киселинност) на дракона се понижава и влиза в норма. Същото не може да се каже за хормоните, но диалогът вече е възможен. Кошмарът свърши. Поне временно... 

Такъв е моят бременен дракон - кошмарен! Такъв си го обичам!

П. С. По-късно през деня й предлаам да поспи.
- Що? Някаква работа ли имаш? – ми отвръща саркастично.