Анета Попова е на 36 години, майка на дете със специални нужди, съпруга и жена, която всеки ден балансира между грижата, работата и битките, които рядко се забелязват от околните. Родом от Бяла Слатина, днес тя живее в Пловдив заедно със съпруга си Васко и техния син Божидар – дете с аутизъм, което тя нарича „моят супергерой“. Заедно те не просто създават семейство – те изграждат свят, в който любовта е по-силна от трудностите.
Преди години Ани си представя съвсем различен живот. Завършва икономика на туризма в Свищов и се дипломира в седмия месец от бременността си. Плановете ѝ са ясни, пътят – подреден. Но животът има други намерения. „Тогава си представях съвсем различен професионален път, но животът имаше други планове за мен.“ След раждането на Божидар тя така и не започва работа по специалността си – майчинството я повежда в съвсем нова посока.
Най-тежкият момент за една майка - диагнозата
Около две години и половина след раждането на сина ѝ се появяват първите тревоги. Божидар не се обръща, когато го викат по име, играе по различен начин, не търси контакт като другите деца. А най-болезненият момент идва тихо, но тежко – когато около нея всички деца казват „мамо“, а нейното дете не изрича дори сричка.
Следват прегледи, мнения, въпроси. И диагнозата – аутизъм.
„Диагнозата не се приема лесно. Тя ме сломи", спомня си Ани.
Майката преминава през всичко – отричане, гняв, отчаяние, търсене на отговори. „Всички говореха за диагнозата, но малко хора говореха за това как реално се живее след нея.“ Чувства се сама в свят, в който има много информация, но малко истинска подкрепа.
И въпреки това идва моментът на избора и той е най-категоричният:
„В един момент осъзнах, че мога да остана в болката или да се изправя и да започна да се боря за развитието на детето си. Избрах второто.“
Грижите за Божидар
Оттогава животът на семейството се върти около Божидар и неговото развитие. Днес той е на 10 години, ученик във втори клас, а Ани е до него всеки ден – буквално. Тя присъства в училище, помага му в часовете, успокоява го в трудните моменти. След училище денят продължава с терапии – логопед, ресурсен учител, плуване, срещи със специалисти. Времето никога не стига.
През цялото това време до нея е съпругът ѝ Васко – партньор не само в живота, но и във всяка битка. Двамата вървят рамо до рамо, без възможност да разчитат на външна помощ. Родителите на Ани са далеч, а тези на Васко вече не са между тях.
„Разчитаме единствено един на друг и може би точно това ни направи много силен екип.“
Семейният бизнес носи частица любов
Именно този сплотен екип създава нещо красиво насред трудностите – „Къщичката на мама Ани“. Началото е скромно – като хоби, като начин да се избяга от тежките мисли и да се внесе цвят в ежедневието. Още от дете Ани обича да готви и да прави десерти, а най-голямото ѝ удовлетворение е да вижда усмивките на хората, когато опитват нещо, създадено от нея.
Днес това хоби е семеен бизнес. Заедно с Васко те създават ръчно изработени подаръци и сладки изделия – от бонбони с послание до празнични кутии и сезонни изненади. Всяка поръчка минава през техните ръце, всяка носи частица от тяхната история.
„Работата не ми носи само доходи. Тя ме кара да се чувствам полезна, удовлетворена и ми напомня, че съм нещо повече от трудностите, през които преминаваме", категорична е Ани.
Зад красивите изделия стоят безсънни нощи, умора и постоянна надпревара с времето. Да съчетаеш грижата за дете със специални нужди, семейството и бизнеса е ежедневна битка.
„Истината е, че понякога е изключително трудно да оцелееш достойно в този свят… Но въпреки всичко — продължаваме. И създаваме красота с ръцете си.“
Всички красиви творения може да разгледате във Фейсбук страницата „Къщичката на мама Ани“ - и, да, сред тях има и торти във формата на изящна дамска обувка, като тази:
Божидар и мама Ани – неразрушим тандем
Божидар расте като чувствително и дълбоко емоционално дете. Той усеща майка си по начин, който не може да се обясни с думи. Ако тя не е добре – той знае. Затова тя избира да бъде силна, избира да се усмихва, дори когато ѝ е трудно. Не защото е лесно, а защото любовта към детето ѝ е по-силна от всичко.
„Често чувам за себе си думи като „майка боец“ и „вдъхновение“, но истината е много проста — аз просто прекалено много обичам детето си.“
Днес, когато погледне назад, Ани вижда дълъг и труден път – но и огромен смисъл. И знае, че всяка стъпка си е струвала.
Съвети към родителите на деца със специални нужди
Към други родители, които вървят по същия път, тя отправя думи, които дават опора:
„След аутизма животът не спира. Просто спира животът, който сте си представяли преди. Аутизмът не е присъда. Децата ни имат нужда от родители, които вярват в тях и не се отказват.“
А нейната лична вяра остава непоклатима:
„Аз вярвам, че Бог е изпратил това дете точно на мен, защото е знаел, че ще направя всичко възможно за него. И ще го правя цял живот.“
Разгледате снимките в Галерията.
