0,47 см. Толкова е голямо нашето бебе, когато го виждам за пръв път на ехографска снимка. Размер, колкото зънце леща. От ситната. За малко да хвана прелитащите в главата ми мисли, докато гледам снимката, и да напиша нещо много оригинално после. Но... за малко.
16 дни по-късно лещата е заприличала повече на грахче. Едно тъмно петно върху гланцираната снимка, което ме кара да се почесвам замислено по главата.
В 8 гестационна седмица и 6 дни – зарзаватът добива по-сериозни размери и отива към друг биологичен вид. Вече е цели 2,23 см.
Гледайки снимката, жена ми твърди, че адски много й прилича на свило се в тава печено прасенце – със зурличка, уши и задни бутчета. Карам й се. Не може да говори така за нашето бебе. Та дори и на шега. Въпреки че като се загледам, май... О, стига, де!
- Мило, всичко си има... главичка, очи, гръбначен стълб, ръце, крака, даже тумбаче...
- Ами, значи на баща си се е метнало с тумбачето.
Част от разговора ни по телефона. Точно 1 месец и 16 дни, след като видяхме двете черти на теста за бременност. Това време как лети! Ще мигна и ще се окаже, че Лещата стои пред мен и ме пита може ли да иде на дискотека!
