Наскоро, съвсем случайно,
попаднах на една безценна и вълнуваща находка, която ме трогна с чистотата и искреността на посланието си – не само, защото е прекрасно като съдържание, а и защото е написано в памет на Пърси Биш Шели от малко известния у нас английски поет Франсис Томпсън:
Знаете ли какво е да си дете?
Това е да си съвсем различен от съвременните възрастни.
Това е да имаш дух, който продължава да струи от водите на кръщението.
Това е да вярваш в любовта, в красотата, в самата вяра,
да си толкоз мъничък, че да чуваш шепота на елфите;
да превръщаш тиквите в каляски, мишките в коне,
низостта в благородство, нищото във всичко,
защото във всяка детска душа живее по една фея кръстница.
Да виждаш света в една песъчинка,
Небето - в дивото цвете,
Да задържаш безкрайността в дланта на ръката си,
И вечността – в един час...
Впечатляващо, само в няколко реда,
авторът е успял да внуши богатството и светостта на детската вселена, необятните пространства в душата на едно дете, нейното съвършенство и чистота, нейното облагородяващо и пречистващо въздействие върху нас, големите - живеещите в реалния, понякога груб и грозен, друг път удивително красив и чуден, свят.
Виждам как мъничкия ми син
расте пред очите ми всеки ден, променя се, развива се, придобива нови и нови знания и умения, обогатява словесната си и жесто-мимическата реч. Усмихва се на всеки, поздравява дърветата и птиците, с възторжен смях посреща и изпраща самолета, радва се на всички земни същества.
Колко много можем да се учим от децата!
Душата на всяко едно дете е отворена книга, божествено послание за това какви трябва да бъдем и как трябва да живеем! Да наблюдаваме мъничките създания, да чувстваме като тях, да виждаме света през техните очи, да обичаме и да се радваме непринудено на живота, както те го правят, означава да си спомним кои сме и какви сме били. Означава да съумеем да възкресим детето в себе си, но и да съхраним магията на детския възторг, възхитата към красивото и вярата в доброто и непреходното у рожбите си завинаги.
Защото най-голямото вдъхновение за живот и съзидание е това, което обичаме повече от себе си – нашите деца!
