Няма семейство, в което никога да не възникват конфликти, просто някои се справят с тях по-добре. Причините за караниците на пръв поглед винаги са различни, така че може би ще се изненадате, че според някои учени зад голям процент от тях стои една и съща особеност, характерна за всеки човек по света.
За да обясня за какво става дума, ще ви дам пример с един съвсем скорошен скандал между мен и съпругата ми. По принцип избягваме да говорим с други хора за причините, поради които се караме, защото са напълно абсурдни, но въпросният случай много добре илюстрира това, което искам да кажа.
Преди известно време бяхме излезли да хапнем навън и аз си бях поръчал кюфте. Изобщо не ми хареса – не беше вкусно, не беше добре изпечено и изобщо не беше люто (каквото трябваше да бъде, според менюто). Аз отбелязах и трите неща, но продължих да се храня, а жена ми ми се разсърди – ако толкова много не ми харесвало, защо не спра да ям, какво можела да направи тя, защо за всичко само се оплаквам и все съм недоволен… Това, че тя ми се ядоса, ме подразни и така се започна. А и двамата можехме да го избегнем много лесно.
Перцептивна асиметрия, или защо никога не можем да се поставим на мястото на другия
През 1972 г. социолозите Ричард Низбет и Едуард Джоунс изказват предположението, че зад по-голямата част от конфликтите стои ефект, наречен „перцептивна асиметрия“.
Хората са склонни да смятат, че поведението им е адекватна реакция на независещи от тях външни фактори, а същевременно възприемат поведението на другите като резултат от някаква тяхна черта на характера.
В случая с гадното кюфте, който разказах в началото, аз просто отбелязах три факта, които не зависят от мен. За съпругата ми обаче това беше демонстрация на черта на характера ми, която тя не харесва. Истината е, че тя се оплаква от неща не по-малко от мен (дори може би повече, но не бих го казал пред нея), само че приема тези неща са обективни и независещи от нея фактори.
Друг подобен пример, с който предполагам повече хора са се сблъсквали, е когато единият от двамата често закъснява. Със сигурност закъсняващият ще посочи поне няколко фактора, които са го забавили, например трафикът, но за другия това ще е поредното доказателство, че на него не може да се разчита да е точен.
Кой от двамата е прав? И двамата.
Как да се справим с раздразнението към негативните черти в характера на другия в две стъпки
Според психолога Джон Готман 70% от брачните конфликти са неразрешими. Разликите в характера, а поради това и причините за споровете, ще останат и двойките, които не могат да ги приемат, се разделят в 90% от случаите.
Има само един начин да започнем да се дразним по-малко - като опитаме да разберем гледната точка на другия. Ако видите, че човекът срещу вас е посърнал или раздразнителен, не бързайте да го припишете на характера му, а опитайте да разберете неговата гледна точка. Това е така нареченият „емпатичен рефлекс“.
Има само две стъпки, които е необходимо да правим, за да постигнем това, но за различните хора те може да са различно трудни.
Първата стъпка е да опитате да опишете емоционалната промяна, която мислите, че виждате. Дали човекът е ядосан, тъжен, изплашен, разочарован. Избягвайте абстрактни понятия като „раздразнен“, „нацупен“ и „мрънкащ“.
Втората стъпка е да опитате да разберете какви са причините, които са предизвикали тази промяна. Само така ще разберете как се чувства човекът срещу вас и защо реагира по определен начин в дадена ситуация.
Тук обаче правим едно важно уточнение – това, че разбирате как се чувства човекът срещу вас, не означава, че трябва да приемате поведението му без задръжки. Макар всяко действие да е логично и оправдано от гледната точка на човека, който го прави, не всяко заслужава да бъде толерирано. Ако реакциите са свързани с агресия и неуважение, най-добре се запитайте дали раздялата не е най-добрият вариант за вас.
Това, което може да постигнете като упражнявате емпатичния си рефлекс, е да се ядосвате по-малко и да общувате по-лесно с половинката си. Спор за едно кюфте изглежда нелеп, но със сигурност връзки са се разпадали и за по-малко.