Ако си мислите, че границата между хвалбата и разглезването на малкия човек е много тънка, не сте на прав ход. Психолози и педиатри ще ви убедят точно в обратното.

Не бива да пестим добрите думи, аплаузи и поощрения към малчугана си!

Насърчаването и похвалата са важен трамплин за неговото бъдеще. Трамплин, който играе определящо значение в психическото и интелектуално развитието на малкия човек. Не бива да пренебрегваме дори и най-малките постижения на детето си, макар и те да не са ознаменувани с жадувания от нас и мъника ни бляскав успех.

Като мама на Мишо (уверено крачещ към достолепните две годинки и половина) смело потвърждавам следната констатация –  още от крехка възраст мъничето ни изпитва силната потребност от внимание, добри думи, стимул и уважение. То има нужда, да демонстрира пред нас всяко свое ново откритие, умение или способност, търсейки в лицето ни опора и одобрение, сила и вдъхновение. Всяко нещо, което е извикало възторг и въодушевление у чувствителната му душа, детето иска незабавно да сподели. А насърчавайки всяка негова добра постъпка и постижение, ние му вдъхваме увереност, вяра и самоуважение.

И най-малкият успех на мъничето ни (първото му нарисувано зайче или изсвирената за първи път гама на пианото) ние не бива да пренебрегваме, а да забелязваме и справедливо да оценяваме. Похвалата в случая може само да стимулира желанието му да се развива и да ни радва все повече и повече.

Но както всяко нещо си има граници, така и тук, разбира се, ние като родители, трябва да подхождаме внимателно. Похвалата е нещо изключително важно и значимо, но само когато отговаря на правилната и обективна преценка.

Как всъщност да хвалим?

Малчуганът лесно може да свикне с честите, непрекъснати похвали, а оттам и да развие потребност постоянно да ги получава, дори и когато не ги заслужава. Попадайки в един доста по-различен свят извън дома, в среда с много по-сурово, обективно и критично отношение, то може да се почувства ощетено, да развие чувство на вътрешен дискомфорт и объркана самооценка. И точно тук идва ценният съвет на детските психолози. Основното, което препоръчват те, когато хвалим децата си, е да избягваме обобщенията. Например, ако Мишо прекрасно рисува цветя и дървета, аз, като майка, не бива постоянно да обобщавам: "Ти си истински художник". Според специалистите трябва да бъдем максимално конкретни, т.е. в посочения пример аз ще кажа: "Браво, нарисувал си чудесно листата на дървото".

В тази връзка ще споделя едно любопитно становище на американските психолози относно генералните похвали. След проучване те установили, че колкото по-общи са хвалбите, толкова децата са по-чувствителни към критиките. И още – при детето, което правилно е поощрявано, критиката действа градивно. То много бързо реагира, когато се налага нещо да се поправи или подобри. Обяснението на специалистите е, че конкретно насочената похвала насърчава, без да създава погрешна представа за собствените възможности. Тя има много по-мощна мотивираща сила.

Това с пълна сила важи и за похвалата, насочена към отделната постъпка, а не към личността като цяло. В противен случай у мъника може да се формира прекалено и високо самомнение, неподплатено самочувствие и субективно завишена самооценка. При сблъсък с преценката на околноти психическата травма може да се окаже болезнена.

И накрая, не съдете малчугана си, когато сгреши, не го наказвайте и никога не посочвайте и не изтъквайте друг връстник за пример. С това само можем да навредим на детето си и да му вменим ниско самочувствие и липса на самоувереност.

Интересно ще ни бъде да научим мнението по въпроса на мамите с опит. Споделете по-долу или ни пишете във  форума Часът на мама.