Винаги е приятно човек да пофилософства по адрес на Щастието, но покрай празника на мама може да се каже, че е... задължително! Толкова много си импонират думичките "мамо" и "щастие", че за всяко дете, пък и за всеки, който не е забравил, че е бил дете, те са НЕРАЗДЕЛНИ.
Вече на впечатляващата 4-годишна възраст, замисляйки се, спокойно мога да констатирам, че за Щастието доста се говори, пише, спори, одумва, но най-вече... се мечтае.
Някои си мислят, че то лети, кръжи, пърха около нас и се чуди на чие рамо да кацне. Други са убедени, че е съставна част от въздуха, който дишаме (блазе им), трети се напъват и посвещават цялото си време, когато не спят, да катерят, покоряват, побеждават, постигат, да печелят, привличат, да търсят или да изграждат, дори и да купуват, това, което си мислят, че е Щастието.
Много го намират, срещат се с него и го задържат било то за по-кратко или за по-дълго време до себе си, в себе си, край себе си – според случая. Повечето обаче са убедени, че непрекъснато се разминават с него. На тях бих казал да поспрат галопа, да се огледат и помислят. Тогава те ще осъзнаят, че са били и продължават да са в компанията на Щастието, и... че просто не са го разпознали в бързината.
Често не си даваме сметка колко малко му трябва на човек! За целта попитайте първото срещнато дете. И като достоен представител на малките мъдри човечета бързам да ви разкрия една, макар и малка, част от многоликата вселена на Щастието - така, както го вижда и чувства един 4-годишен щастливец:
• Щастието може да надзърне от блесналите ми очи, докато се търкалям и правя снежни ангели в новия сняг;
• То може да седне редом с теб или мен в киното в нетърпеливо очакване на Спондж Боб Квадратни Гащи;
• Да се изплези сутрин от палачинката, набъбнала от ягодово сладко;
• Да застане на върха на езика ми, омацано с шоколад от дядовия бонбон, поднесен скришом от мама;
• Всъщност и най-често е в игрите, в удоволствието от наученото стихче или в нова песен;
• Има го, докато рисувам слънце, мама, цвете, усмихнато лице или дъга;
• Има го в хвърчилото, понесено от вятъра;
• Има го в очите на мама и на тате, когато се опитвам да запазя равновесие, застанал на главата си;
• Има го, дори когато се сърдя за щяло и нещяло;
• Има го по много и навсякъде...
• Има го дори в дългото очакване на... лятото.
На най-безнадеждните случаи, на тези, които упорито твърдят, че не познават Щастието или си мислят, че Щастието не съществува, бих напомнил само, че то идва при тези, които истински и горещо вярват в него! И бих добавил, че всеки, малък или голям човек, е бил и пак ще бъде Щастлив. Стига да е разбрал, че домът на Човешкото Щастието е неговата Душа.
Еми, засега толкова от мен. Следващия път – повече. Аз отивам да целуна мама. С това щастливци на земята ставаме още двама!
Ваш Мишо,
верен на Щастието :)
