Започна гласуването за „Дърво с корен 2021”, което ще продължи един месец и се провежда онлайн на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност“ – организатор на конкурса, събиращ историите на любими на хората дървета. Инициативата се провежда ежегодно от 2010 г. и търси дърветата, които обичаме, ценим и почитаме, защото с тях ни свързват незабравими лични случки, местни предания или истории от родното ни минало.
Тази година за участие в конкурса бяха получени 23 предложения, от които двадесет са за дървета, чиито истории не са били подавани в предходните му издания. Сред тях преобладават вековните дървета, а най-много разкази (десет) пристигнаха от хасковска област. С усмихващите и трогателни истории на номинираните дървета може да се запознаете на Фейсбук страницата Конкурс „Дърво с корен“.
От всички подадени предложения четиричленно жури определи 10 финалиста, които преминават на етап онлайн гласуване, а носителят на титлата „Дърво с корен“ за 2021 година ще бъде онзи сред тях, който получи най-голяма подкрепа. Журито избра и трите финалиста за допълнителната категория „Вековните дървета говорят“, които също ще бъдат подложени на гласуване. То ще продължи до 14 януари 2022 г., а резултатите и победителите в двете категории ще бъдат обявени на церемония по награждаване. Тогава ще стане известен и отличеният от журито участник в категорията за деца между 6 и 16 г. – „Млад природолюбител“.
За първи път в конкурса участва Яворовият дъб, растящ в местност Бюлюка, с. Скобелево, общ. Димитровград. За него от НЧ „Искрица 1901“ разказват че е „особено свиден на всички ни. По спомени на възрастни хора, които се предават от поколение на поколение, под този дъб е сядал Яворов и пишел гениалните си стихове.“ Докосващи истории пазят и другите участници: Вековната черница в с. Воден, общ. Димитровград, край която през 80-те години се е възпроизвеждал обичаят Гергьовден и на въжени люлки, окачени на яките й клони, момците люлеели момите; косматият дъб при с. Брезнишки извор, в чиято чудодейна и пречистваща сила вярват местните и препоръчват всекиму да се докосне до него, за да получи изцеление; Дядо-Кольовото дърво при входа на село Студена, общ. Свиленград, което посреща завръщащите се в родния край негови жители и се е превърнало в стожер на тяхната българщина и вяра; Вековният дъб в с. Брод, общ. Димитровград, под чиято сянка някога се правели забави и виели селските хора.
Всеки любител на природата и радетел за опазването на дърветата – нашата жива връзка със земята и историческата ни памет – може да прочете разказите за финалистите в двете категории и да подкрепи по едно дърво във всяка от тях. Това става чрез въвеждане на ел.поща в съответното поле и последващо потвърждаване на гласа.
В категория „Дърво с корен“ за 2021 г. до финалния кръг достигнаха:
Вековният чинар на главната улица в гр. Лом
Вековният дъб в Градската градина в с. Брод, общ. Димитровград
Кичестият габър в северните поли на Средна Сърнена гора, общ. Павел баня
Яворовият дъб в местност Бюлюка, с. Скобелево, общ. Димитровград
Горуня до Лековития кладенец (благун), с. Търнава, общ. Бяла Слатина
Вековната черница в с. Воден, общ. Димитровград
Космат дъб в местност Суроварица, с. Брезнишки извор, общ. Брезник
Летен дъб край с. Добрич, общ. Димитровград
Чудодейното дърво (дъб) при параклиса „Св. Илия“, с. Ракитна, общ. Симитли
Дядо-Кольовото дърво (дъб) край с. Студена, общ. Свиленград
В категория „Вековните дървета говорят“ журито определи за участие във финала:
Чинарът в центъра на с. Годешево, местност Чучур, общ. Сатовча
Яворовият дъб в местност Бюлюка, с. Скобелево, общ. Димитровград
Вековната черница в с. Воден, общ. Димитровград
Любимото дърво на България за 2021 година ще има честта да представя страната ни в европейското издание на инициативата, което ще се проведе през февруари догодина. То също така ще бъде посетено от специалисти, които ще извършат оглед и дадат препоръки за мерки за подобряване на състоянието му. Тази своеобразна награда е част от дългогодишните усилия да се насочи вниманието на институциите и обществеността към ролята на дърветата и нуждата те да бъдат опазвани и подходящо обгрижвани.
