Френският режисьор Жан-Жак Ано получава престижната награда „Оскар“ още за първия си филм. Той е правил кинокласики като „Името на розата“ по романа на Умберто Еко и „7 години в Тибет“ с участието на Брад Пит. В интервю за предаването „Тази събота и неделя“ по bTV режисьорът сподели, че тайната на успехът му се крие в това, че на практика е едно непораснало дете.
Жан-Жак Ано – човекът, който никога не надживя детската си мечта
Когато е само на 9 години, Жан-Жак изненадва родителите си, като заявява, че иска да се занимава с кино и с нищо друго. Детето случайно попада на каталог от магазин за видеокамери и осъзнава, че това е средството, с което ще осъществи мечтата си.
От този ден са минали почти 70 години, но Жан-Жак Ано никога не превъзмогва тази мечта. Когато е на 19 години получава първия си хонорар като режисьор и от тогава не е спрял да прави филми. За него това не е работа, а просто игра:
Вчера бях пред макетите за бъдещия ми филм за пожара в катедралата Норт Дам. Имаше едни малки човечета на фона за прекрасните декори. И аз си казах: „Аз съм си едно момченце, което си играе с лего. И винаги със същата превъзбуда. Защото е забавно. Измислям си реалности. Докато снимах "Името на розата" прекарах 3 години, в които си мислех, че съм монах. Представям си се в съответната реалност. Променям си живота всеки път. Когато снимах "Любовникът" се превърнах в младо момиче.
Добрият режисьор е този, който може да отстоява мнението си
Един от най-важните уроци, които режисьорът е научил в началото на кариерата си е, че винаги трябва да отстоява позициите си:
Аз мога да кажа: "На мен не ми харесва Вашата идея". Ако някой пък не харесва моя кастинг, ставам и казвам : "Супер, намерете си някой друг". Никога не се връщам назад. И когато отидох в Холивуд, действах по същия начин и стратегията работеше.
Един от случаите, при които на режисьора му се е наложило да прояви твърдия си характер е бил по време на снимките на „Името на розата“. Режисьорът е имал големи затруднения да намери актьор за главната роля, докато един ден при него не е дошъл легендарният Шон Конъри, който го е спечели с гласа си само след едно четене на сценария.
Ано веднага се е влюбил в идеята за първия Джеймс Бонд в ролята на монаха от „Името на розата“, но студиото е отхвърлило идеята. В крайна сметка Конъри получава ролята единствено защото режисьорът заплашва да се откаже от проекта, ако това не е актьорът в главната роля.
Любопитни са били и отношенията му с писателката Маргьорит Дюрас, докато екранизира автобиографичната ѝ книга „Любовникът“. Дюрас има много забележки по сценария на филма и начина, по който Жан-Жак Ано си върши работата. Понякога иска да се махнат цели страници, дословно взети от книгата ѝ, защото е била пияна, докато ги е писала и сега си спомня, че събитията не са се случили по начина, по който са описани. Ано не се съгласява с промените:
Аз й отговарям: "Ама, Маргьорит, ти постоянно си пияна!" Тя казва: "Може. Но това все пак са глупости!" Аз продължавам : "Маргьорит, на мен тази страница ми харесва." Тя настоява: "Ама те нещата не се случиха така!" Аз отговарям : "Слушай сега! На мен не ми пука как са се случили нещата. Правя филм по това, което си написала. Не по твоя живот. Не ми пука за фактите. Аз не съм журналист."
Тази година Жан-Жак Ано е председател на шестото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който вчера излъчи своят победител – „Берлин – Александерплац“.
Цялото интервю на репортера Десислава Минчева и операторите Деян Парушев и Росен Коев с големия режисьор може да гледате във видеото.
