Двумилионният Коня е считан за най-консервативния град в Централна Анадола. Историята му датира от 7000 г. пр.н.е. В Икониум, както се наричал през 8-и и 9-и век се формирала вярата и културата на анадолския свят.

Някога тук се събирали източни учени и религиозни дейци. Свой пристан през 13 в. намерил и суфитският мистик и поет Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад–Руми. Той проповядвал чистота в човешките отношения и любов към ближния, а пътят на любовта към Бога за него отворил дервишът Шамс.

Историята на Руми и странстващия дервиш Шамс вдъхновява и турската писателка Елиф Шафак да напише своята книга за любовта.

Мистицизмът на Руми, вдъхновен от Корана и пророка Махамед, намира широк отзвук по света. След смъртта му неговите последователи основават Групата на Мевлевите, известна като Дервишката ложа. Тя е позната с ритуала Сема, при който дервишите танцуват около себе си и се казва, че изпадат в транс.

"Когато дервишите изпълняват семa, те повтарят името на Бог със сърцата си. Всяко едно движение, всяка част от облеклото им е символ за нещо. Дервишите разтварят лявата си длан нагоре към Бог, за да помолят за неговата благословия, но не за себе си, а за другите. Дясната е обърната към Земята, за да предадат благословията му към света. Затова това не е просто танц, не е просто церемония" - разказва дервишът Митхат Озчахил.

Сема означава "небе", а самият танц се смята за връзка между земния и небесния свят. През 2005 г. ЮНЕСКО обявява ритуала за шедьовър на устното и нематериалното културно наследство.

"Този танц е имал живот и преди Мевляна, но той превръща традицията в религиозна и свещена церемония. Един ден, докато се разхождал по улиците на Коня през 13 в., чул звуци, идващи от миньорите, които копаели злато. Заслушал се в ритмиката и помислил, че това са небесни звуци. Започнал да се върти около себе си. Излязъл извън контрол. Въртял се все по-бързо и повтарял името на Бог. Всички го гледали. Въртящите се дервиши повтарят този танц като церемония повече от 7 столетия" - разказва Митхат.

"Дервишите живели и се въртяли в специални къщи, наричани "семахане". Всеки дервиш трябва да е на първо място мюсюлманин и да познава добре основните ислямскит книги", добавя още той.

Тези, които искали да се присъединят към тази ложа, трябвало да преминат духовно обучение от 1001 дни, наричано "дзилле".

"Аз съм трето поколение въртящ се дервиш, след баща ми и дядо ми. Повече от 15 години се обучавам на това въртене и все още не съм се научил. Ако не си вярващ, ако не обичаш Бог, не можеш да се въртиш. Това не са просто физически движения. В нормалния живот, ние се храним - така поддържаме тялото си, но душата остава празна, с церомения като тази, ние изпълваме душата си" - споделя дервишът

Нощта, в която се изпълнява сема, се нарича "Шеб–и Арус". Тя се провежда от 1937 г., на турски означава "брачна нощ" и е символ на вярата му, че смъртта е ден на радост, защото в този ден се изправяш пред своя Бог. С нея всяка година през декември се почита паметта на Руми, починал преди 747 години.

"В 21 век дервишите живеят като всички други обикновени хора. Можем да учим, да работим, да се оженим, но каквото и да правиш, сърцето ти винаги остава отдадено. Не живеем като преди, нищо не е нормално. И днес, когато заради пандемията прекарваме повече време вкъщи, трябва да гледаме на това като добра възможност да станем по-близки със себе си и с Бог. Днес се налага да разчитаме по-вече едни на други и когато се молим да се молим едни за други, точно както в "сема", казва още дервишът.

В Коня има 40 улици и близо 3000 магазинчета, които разказват за занаятите и миналото. В малки работилнички посетителите на града могат да видят как се прави сикка - традиционната шапка, в която посветения мистик танцува сема. От векове техниката е позната в Централна Азия, Северна Африка, дори и Европа. В Турция са останали само трима артисти, най-добрият сред тях е Джелялетин Барберо.

"Когато казваме "кече", това означава пресована вълна. Първото вълната се изпира, а след това се накисва в цвят. Може да бъде оцветена в 150 различни цвята. От години аз правя комбинация между коприна и вълна. Обработката в цветове е с напълно естествени материали. Един от най-популярните дизайни, които хората харесват, е всъщност дървото на живота. Турците са мигранти, затова в миналото са използвали често кече. Правили са шатрите си по този начин", разказва Джелялетин Барберо.

"Това е много специална материя. Има вещества в нея като например ланолин, за който се смята, че лекува болката и придава устойчивост. Всъщност течният витамин Д3 се извлича от ланолина", казва още той.

"Суфистите, от които произтичат въртящите се дервиши, са вдъхнали живот на това изкустево. Думата "суфи" на арабски означава вълна или по-точно този, който носи вълнена наметка. Те имали и специална шапка. Тя е предназначена само за шейха, никой друг вярващ не може да я слага. Тя символизира хората, които живеят живота, който желаят. Суфистите носят шапките по този начин - панделката пада така и представялява връзката между ума и сърцето. Зелената част символизира знанието, което трябва да отиде от главата към сърцето, защото ако не достигне до там, то е непотребно. Според суфитските вярвания знанието повишава егото ти, а безсмислено е значението, което имаме, но не чувстваме, не мианва през сърцето ни. За да обясня по добре ще ви кажа следното - суфистите казват така: дори магаретата могат да пазят книгите, но те не могат да прочетат какво има в тях. Нещо като модерните хора..." - разказва Джелялетин

Близо до работилницата на Джелялетин Барберо в Коня се провеждат и класове за техниката "ебру" - рисуване върху вода. Някога по този начин се изработвали страниците от важните за ислямския свят книги. Аслъ се занимава в изкуството от 9 години. Родена е в Истанбул, но преподава в Коня. Научава тънкостите на ебру от семейстовото си, но специализира в училище.

"Историята на Ебру е свързнаа с религията ни. В миналото имало калиграфи, които пишели свещените книги, а чрез "ебру" се оформяло всичко около красиво изписаните думи. По-късно сме започали да правим цветя, но традиционни - например като лалетата. Всички материали са естествени, идват от природата, за да те накарат да се отпуснеш. Например дори четките. Тази дръжка е от дърво, а върха й от конска опашка. Боите са извлечени от дървета, растения или морски водорасли" - казва Аслъ.

Днес книги с такава изработка могат да бъдат видяни и Музея на Мевляна, където се намира и неговия саркофаг. Мевляна изразявал мислите и вярванията си на персийки, водещият език в литературата тогава. Неговите творби днес са преведени на над 50 езика, а името му се нарежда сред най-продаваните автори в Съединените щати.

Всяка година през декември хиляди хора от всички посоки на света, вярващи във философията му, се стичат, за да му се поклонят. Единственият жив наследник на Мевляна е Есин Челеби, 22-ро поколение внучка, родена през 1949 г. в Алепо.

"Сближете се! Припомнете си какво е да бъдеш себе си, да уважаваш другия. Да превъзмогнем конфликтите и да надвием себе си. Да избягаме от суетата. Да станем приятели. Ако останете само със себе си, сте капка в океана, но ако се обединим, целият океан ще бъде наш. Припомнете си силата на любовта. Ако заобичаме себе си, ще усетим бог по-близо, ще разберем колко ценни същества сме всъщност" - казва Есин Челеби, оповавайки се на думите на Руми.

През 2016 г. животът на мистика Руми, вдъхновява и носителя на "Оскар" и сценарист на блокбъстъра "Гладиатор" Дехвид Францони да напише филм за Мевляна. Пред "Гардиън" той споделя намеренията си ролята на дервишът да изиграе Леонардо Ди Каприо или Робърт Дауни - младши. Идеята за Ди Каприо не се приема добре в ислямския свят. Стартира онлайн петиция "#RumiWasntWhite с над 13 000 подписали. Филмът все още не е завръшен. А гр. Коня се превръща в последните години и във филмова дестинация.