В следващите минути ще ви срещнем с талантливия Руслан Мъйнов. Коя е най-новата му роля в Сатиричния театър, какво мисли за скандалите в културата, липсва ли му телевизията и какъв е жанрът на българското настояще - за всичко това разказва самият Руслан Мъйнов. "Оскар" е най-новото представление в афиша на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Режисьор е Венцислав Асенов, участват актьори като Александра Сърчаджиева и Пламен Великов, а водещата мъжка роля е поверена на Руслан Мъйнов.
Милионер, чийто свят се преобръща за една сутрин. Пасна ли ви лесно тази роля - на Бертран Берние?
Ние не търсим близост, защото актьорската работа е в това - колкото по-далеч, толкова по-добре, колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-добре. Аз никога не съм бил милионер, най-вероятно няма и да стана в този живот, на тези години - кога? Това е ситуационна комедия. Това, което поражда смеха са случките и ситуациите.
Бертран опитва да забогатее от всички - семейство, работници, дори случайни гости. Плановете му обаче падат в капана на хумора, а финалът те оставя без думи.
Да се справи с опърничавата си дъщеря или с финансовите проблеми, кое е по-сложното пред Бертран, пред вашия герой?
Те са еднакво сложни за него. Това е един човек, който се е отдал изцяло на парите, да печели, да има хубав живот, да има много красота и радост в живота му. Това семейство, което има по-скоро му тежи, отколкото да го радва и да го вдъхновява по някакъв начин. Въпреки това сме се опитали да направим така той да обича тази дъщеря, независимо колко е разлигавена и си има нейните посоки.
"Оскар" е пиеса по едноименния френски филм с участието на Луи Дьо Финес. Кой е филмът с негово участие, който винаги успява да ви разсмее?
Този филм съм го гледал като много малък и като разбрах, че съм поканен за тази роля, казах, че няма да го гледам и не съм го гледал. Мисля, че това ще бъде едно различно изживяване от филма! Луи дьо Финес няма филм, в който да не успее да ме разсмее, защото, както в нашия случай, ние сме се събрали прекрасен екип. Гледайки филмите на Луи дьо Финес виждам точно това. С какво настроение, с каква забава, как се забавляват всички тези хора, с каква радост го правят. То е прекрасно и точно по този начин се получава хубав продукт. А те всички филми са прекрасни. Само поредицата с полицейските изпълнения, ами "Зелева супа" - да видиш, там е съвсем друго ниво! Той вече не е богаташ, а е задръстен в едно село, глупости правят, уникално е!
Постановката на "Оскар" е ваше завръщане в Сатиричния театър след 20-годишно отсъствие. Как се променихте вие за това време? Повече станаха нещата, които ви разсмиват или които ви натъжават?
Всяко нещо, което идва е с цел да ни научи, да ни промени. Да ни направи по-добри, по-дълбоки, по-мъдри, по-осъзнаващи. Нищо не се случва лошо, просто, за да ни е лошо, не се случват такива неща случайни. Те се случват с тази цел.
И затова не им придаваш тежест, приемаш ги като урок?
Задължително, въпросът е да намериш къде е урокът. Всяко обстоятелство, което изглежда болка за всички, то е различно. Както да речем COVID-19 мина, едни се разболяха, други преживяха тежко, други си отидоха, трети загубиха работата си, четвърти близките си, а някой изкара милиони, някой изгради кариера. Болката изглежда еднаква за всички, а не е.
А как се промени публиката за тези 20 години, нарасна ли нейният брой, оредя ли?
Публиката нито е нараснала, нито е оредяла. Публиката си избира това, което на нея ѝ харесва. Тя е различна, тя е шарена, тя не е еднаква. Ако преди е било възможно по някакъв начин театърът да влияе върху публиката, да възпитава у публиката някакви процеси, сега става много по-трудно, защото всичко вече е в интернет. Те хората там си изграждат критериите - какво да видят, как да видят, какво отношение да имат, мненията си изграждат там… Затова нашата работа е да направим представления, филми, предавания, които според нашите критерии са хубави, а публиката да избере къде да отиде и къде да не отиде. Ето, нашето представление - един скъперник, който е готов да подхвърля и дъщеря си и тия и ония, само и само той да е добре и накрая виждаш тоя човек да изгаря по всички линии и в крайна сметка, това не е ли поука? Всичко има място! Трябва да има разнообразие, публиката да може да си избере!
В тези години публиката ви припозна като любимо лице от малкия екран. Липсват ли ви "Комиците", ежеседмичното присъствие в ефир, работата с Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов?
То продължава да е в ефир, повторенията вървят и вървят... 15 години се снимаше това предаване. Това е чиста комедия, няма политика, няма актуалност, няма събития… То си беше чиста комедия. И аз съм щастлив, че го имаше това предаване, от работата ми с тези прекрасни колеги. Ние продължаваме да се виждаме с тях и по други сцени. Ние изградихме едни прекрасни и човешки, и професионални взаимоотношения, което е едно голямо богатство, което не може просто така да си отиде. Ето това е естрада, това не е театър. Ако видиш "Столичани в повече" обаче ще видиш, че това вече е кино. Работата на актьорите е съвсем друга.
С какво свързвате работата си по "Столичани в повече", сериалът се радваше на дълъг живот?
С голяма любов се връщам там, разбира се, че с голяма любов, защото този сериал беше писан от самото начало за всеки от нас. Сценаристите ни познаваха като хора и професионалисти. Ние играхме с голямо удоволствие. Прекрасни колеги, прекрасни ситуации, хубави сюжети. 13 сезона оцеля, защото е направено с любов, защото е направено от хора за хора, защото е направено без претенции да покорява света, защото е направено за България, за българската публика.
Според вас, скандалите в сферата на културата в последно време полезни ли са, или по-скоро отблъскват публиката?
Нищо добро от един скандал не може да излезе, от едно агресивно поведение нищо добро не може да излезе и трябва да се търси мир. Аз искам да пожелая на всички хора, които някъде с нещо са се обидили един-друг да си поискат прошка. Независимо, за коя от ситуациите говорим.
А лесно ли е да се намери това разбирателство?
Разбира се, че не е лесно, но нали затова сме хора, нали на това ни учи животът, че с лошо нищо не се постига. С лошо се постига лошо, с агресията - агресия. В това няма красота, няма смисъл, няма необходимост.
И май никой не печели?
Никой!
Ако България беше постановка, в какъв жанр би била - театър на абсурда, черна комедия, трагедия с неочакван край или...?
Ние не можем да отделяме България от целия свят. За всяка една от страните в света в момента можем да кажем, че разказът е едновременно и черна комедия, и драма, и абсурд... Аз искам да възприемам всичко, което се случва с благодарност, защото ние трябва да сме благодарни на Бога, че ни дава изпитания. Защото те ни изграждат и ни правят добри хора. Ако се гневим на всяко нещо, което ни се случва, ние съкращаваме собствения си живот, съкращаваме живота на хората около нас и не помагаме на страната си.
А ти къде се поставяш, какъв искаш да бъдеш за хората, за публиката?
Това, което аз искам, да оставя у тях след всяко едно представление е усещането за топлина. Независимо дали ще бъде радващо представление, сериозно. Дон Мигел Руис казва: "Бъди дума, приятна за споменаване, защото човек се състои от хубавите думи, казани за него!" И мисля, че това ще е един хубав финал.
Вижте какво още сподели Руслан Мъйнов във видеото най-горе.
