„Последните два месеца бяха много изморителни заради двата турнира, в които участвах. Аз не излизам много често, за да се забавлявам, по-спокоен тип човек съм, но в последните седмици по цял ден всичко бе шах и се изморих. А и бях далеч от семейството и котката ми Линда“ – сподели Нургюл Салимова в "Тази събота и неделя" по bTV.
„В мачовете за световната купа нямаш право на грешка, иначе си стягаш куфарите. Финалът беше много стресиращ, защото от 103 жени сме останали само две. Целият шахматен свят те гледа, включително и в България. Това ме радва, но и ме напряга. Горда съм със сребърния медал, вероятно опитът ми не бе достатъчен за злато, но така е било писано“ – призна Нургюл, която играе шах от 4-годишна и е щастлива, че трудът й дава резултати.
Научила е правилата от баща си и дядо си, който е майстор на спорта.
„С баща ми всяка вечер след работа играехме шах, а с дядо ми решавахме задачи. От 10-годишна пътувам сама по турнири, защото разходите са големи. В нашия спорт не е лесно. За финансирането за Световната купа искам да благодаря на доктор Милен Врабевски, той ми е помагал и за други турнири“ – сподели Нургюл, която бе посрещната в родното си село Крепча изключително топло.
„Дойде и акушерката, която ме е израждала. Много емоционални дни! Благодаря на всички за съобщенията и за подкрепата. Надявам се, че съм запалила някое дете да играе шах“ – призна Нургюл, която би участвала на световното отборно първенство само с официалния национален отбор на България.
„Не знам какво да кажа за Българската федерация по шахмат, тъй като и те не знаят какво да кажат. Има безброй проблеми в нашата федерация. Дори не знам вече и колко федерации са, не ги следя, тъй като няма полза. Много обидни ситуации има при нас, от много години е така. Не е нещо свързано с мен. Аз съм се концентрирала върху моята си работа и да свърша това, което зависи от мен, пък останалото се надявам да се оправи“ – поясни шампионката, чиято следваща цел е да стане гросмайстор за мъже. За това ще е нужно време, тъй като покриването на рейтинга е трудно.
„Много неща ми дават сили да продължа напред – главно родителите ми и мечтата ми, а тя е да стигна в шахмата на най-високо ниво“, обобщава младата спортистка.