Калин Врачански коментира настоящата пандемична обстановка в страната и най-вече как тя засяга изкуството и театралната сцена: „Почти е невъзможно да играем, както преди“.
Въпреки че театрите продължават да представят постановки, те го правят пред почти празна зала, защото работят на 30% капацитет. По свои наблюдения Калин разказа, че зрителите имат желание да ходят на театър, но не могат да го направят, тъй като не са ваксинирани и не притежават задължителния зелен сертификат, необходим за посещения на обществени дейности на закрито.
Неизбежна бе съпоставката между България и Запада, където малко по малко държавите се връщат към нормалния начин на живот. Като причина за тежката ситуация у нас Калин посочи страха на българите да се ваксинират. „Културата се срина във всяко едно отношение“, отсече актьорът.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Подобрението на обстановката според Калин зависи от промяната в начина на мислене на хората. Той заяви, че според него водеща е темата за „съмнението“, защото „Когато съмнението започне да те разяжда, започваш да се съмняваш във всичко“. Проблем вижда и в интернет пространството, защото дава възможност на некомпетентни хора да изказват мнение. И човек трябва да е добре образован, за да може разумно да прецени на кого да се довери.
Влиянието на известните личности по дадени теми Калин коментира така: „Много пъти се случва така – хората, които са публични фигури, да изказват мнение по определени въпроси. На нашите географски ширини сме виждали в годините, че когато един човек излезе и започне да казва личното си мнение, тогава винаги има някои други, които да го нападнат, защото не приемат неговото мнение“.
В професионален план Калин Врачански влиза в ролята на един алчен и безскрупулен човек – Борис от „Тютюн“, в новия театрален прочит на романа. Актьорът смело заяви, че „Тютюн“ е роман, който „може да мери сили с произведения на световни автори“.
Популярният артист сподели, че очакванията за това представление са големи и задачата е още по-трудна, защото „Слагаш роман на театрална сцена и условията, в които можеш да го представиш, са ограничени“. Въпреки това, хората, които вече са го гледали, са „очаровани“.
Да влезе в образа на Борис се оказва трудна задача, защото Калин не открива нито една допирна точка между себе си и героя. Благодарен е на Бина Харалампиева, която му помага и го води в правилната посока.
Въпреки че Борис е отрицателен и противоречив образ, Калин успява да открие и нещо хубаво в него: „Едно от големите му достойнства е начинът му на мислене“.
Сред проблемните точки, на които решават да акцентират в театралния прочит на „Тютюн“, са сблъсъците между героите, в които зрителите могат да се открият. Калин добавя, че проблемите в романа звучат изключително актуално дори и 70 години по-късно.
