Калин Врачански коментира настоящата пандемична обстановка в страната и най-вече как тя засяга изкуството и театралната сцена: „Почти е невъзможно да играем, както преди“.
Въпреки че театрите продължават да представят постановки, те го правят пред почти празна зала, защото работят на 30% капацитет. По свои наблюдения Калин разказа, че зрителите имат желание да ходят на театър, но не могат да го направят, тъй като не са ваксинирани и не притежават задължителния зелен сертификат, необходим за посещения на обществени дейности на закрито.
Неизбежна бе съпоставката между България и Запада, където малко по малко държавите се връщат към нормалния начин на живот. Като причина за тежката ситуация у нас Калин посочи страха на българите да се ваксинират. „Културата се срина във всяко едно отношение“, отсече актьорът.
Подобрението на обстановката според Калин зависи от промяната в начина на мислене на хората. Той заяви, че според него водеща е темата за „съмнението“, защото „Когато съмнението започне да те разяжда, започваш да се съмняваш във всичко“. Проблем вижда и в интернет пространството, защото дава възможност на некомпетентни хора да изказват мнение. И човек трябва да е добре образован, за да може разумно да прецени на кого да се довери.
Влиянието на известните личности по дадени теми Калин коментира така: „Много пъти се случва така – хората, които са публични фигури, да изказват мнение по определени въпроси. На нашите географски ширини сме виждали в годините, че когато един човек излезе и започне да казва личното си мнение, тогава винаги има някои други, които да го нападнат, защото не приемат неговото мнение“.
В професионален план Калин Врачански влиза в ролята на един алчен и безскрупулен човек – Борис от „Тютюн“, в новия театрален прочит на романа. Актьорът смело заяви, че „Тютюн“ е роман, който „може да мери сили с произведения на световни автори“.
Популярният артист сподели, че очакванията за това представление са големи и задачата е още по-трудна, защото „Слагаш роман на театрална сцена и условията, в които можеш да го представиш, са ограничени“. Въпреки това, хората, които вече са го гледали, са „очаровани“.
Да влезе в образа на Борис се оказва трудна задача, защото Калин не открива нито една допирна точка между себе си и героя. Благодарен е на Бина Харалампиева, която му помага и го води в правилната посока.
Въпреки че Борис е отрицателен и противоречив образ, Калин успява да открие и нещо хубаво в него: „Едно от големите му достойнства е начинът му на мислене“.
Сред проблемните точки, на които решават да акцентират в театралния прочит на „Тютюн“, са сблъсъците между героите, в които зрителите могат да се открият. Калин добавя, че проблемите в романа звучат изключително актуално дори и 70 години по-късно.
