В „Преди обед“ (bTV) Ралица Стефанова представя изповедта на една майка, изгубила сина си заради наркотиците. Ето какво споделя Мария пред камерата:

„Имах вече две дъщери и много исках да имам момче. Мишо се роди на 31 октомври 1987 г. Беше много чувствителен и доверчив, което по-късно му изигра лоша шега.

Когато беше в абстиненция, казваше „Мозъкът ми вътре ври и ми казва: Вземи!“. Близо 12 години се борихме със зависимостта. Последните 2-3 месеца бяха голям кошмар и за него, и за нас. Иска ни някакви пари, ние не му даваме и той се опитва да скочи през балкона.

Имам чувството, че накрая той се предаде. Нямаше сили да се бори. След едно лечение се прибра и каза, че не е спал от седмица. Имал чувството, че мозъкът му гори. Поиска пари за лекарства, но не му дадох, защото усещах, че ще купи наркотици. Баща му се прибра от работа. Поиска му 20 лева, за да вземе от приятели някакви хапчета. След половин час се прибра в стаята си, извиках го за вечеря, а той ми отговори „След малко“. След 10 минути влязох в стаята и той вече беше издъхнал.

В епикризата пишеше единствено, че сърцето не е издържало. Много ме интересуваше какво е взел. Много наши близки и роднини питат дали не е посегнал сам на живота си. Това много ме тормози. От полицията много време правеха оглед. Имаше лъжица и спринцовка от последната му доза. Взеха телефона му, за да го разкодират и да видят с кого са последните разговори. Но вече минаха 6 месеца и нямаме никаква информация.

Мишо беше на 21, когато разбрахме, че има проблем. Лесно се уморяваше. Работеха заедно с баща си. Не е нормално баща му на 60 да не е уморен, а той на 20 да заспива на дивана веднага след вечеря. Постоянно заспиваше с цигара в ръка, дрехите му бяха изгорени на много места.

В началото ни завладя чувство за вина, питахме се дали сбъркахме някъде. После идва срамът от близки, приятели, роднини.

Не можеш да кажеш за всички зависими, че са лоши деца. Те са болни.

В един момент вече Мишо сам призна, че има проблем и се нуждае от помощ. Мислехме, че можем да се справим сами. Започнахме да контролираме финансите, да го следим. Той обаче измисляше всякакви истории. Така минаха шест години в спиране, почване, кражби, лъжи.

Една събота и неделя обиколихме всички болници в София. Никъде не искаха да го приемат. Отношението е много лошо. В „Пирогов“ даже веднъж го биха. Отказват да правят детокс, защото не бил толкова зле.

Прекара 6 месеца в испанска комуна, но започна да употребява веднага след завръщането си.

Изпитала съм всякакви чувства. Гняв, защото не можеш да се справиш. Мъка, защото виждаш как детето ти гасне“ – споделя Мария.

Целия материал можете да гледате тук: