Константин Филипов представи днес в „Преди обед“ историята на песента „Оставаме“, с която филмът „Оркестър без име“ (реж. Л. Кирков, 1982) завършва. Ето какво сподели той:
„Любимият на всички филм е заснет в Слънчев бряг, Златни пясъци, Созопол и Айтос, а финалната сцена е на Шофьорския плаж до „Дюни“ – влязъл наскоро в новините покрай бетонната стена, която се изгражда там.
Станислав Стратиев пише сценария, вдъхновен от музикална група в неговия квартал Коньовица в София. Той среща музикантите в чужбина, където те му разказват тази история. Тяхното пребиваване в Германия е трябвало да бъде показано във втори филм, който така и не е осъществен.
Любопитен факт е, че Филип Трифонов е можел да свири на китара, докато Павел Попандов само е маркирал. Велко Кънев е имал музикален опит с акордеон, а Георги Мамалев се е учил да свири на ударни специално за филма“.
Ето и спомените на Маргарита Хранова, която изпълнява „Оставаме“:
„Обади ми се композиторът Борис Карадимчев, който ми преподаваше по хармония в Консерваторията, и каза, че работи по един филм. Попита ме дали искам да изпея партиите на „добрата“ певица. Имало и друга, която не че била лоша, но била „кръчмарска“.
Съгласих се и след време той ми изсвири песента на пианото. Определихме тоналността и той сподели, че има нужда от мъжки глас, който да се включи с импровизации. Предложих да е Вили Кавалджиев и се получи прекрасна песен.
Няколко години песента си беше само част от филма, но в един момент радиата започнаха да я въртят и тя се прероди. Заживя собствен живот. Чак тогава започнах да я пея по мои концерти, защото хората я искаха. По едно време дори направих нова версия във фънк стил.“
В материала на „Преди обед“ спомените си сподели и поетът Александър Петров:
„Разказаха ми накратко сюжета на филма. Единственото, с което трябваше да се съобразя, е, че последната реплика във филма е „Оставаме!“. Оттам вече започнах да пиша текста. Знаех какво огорчение носи да си оркестър без име. Исках в песента да има борбеност и дух, който витае в готините музиканти.
Написах текста за няколко дни. Получи се много сполучлива песен! Бях на премиерата на филма, но името ми не беше в надписите и ме заболя. Все пак съм щастлив, че песента си има биография. Тя е емблематична за началото на 80-те години.“
Целия материал можете да видите тук:
