"Още не мога да се осъзная! Още се нося над Земята!", сподели за победата си във "Фермата" най-усмихнатата участничка Ваня. Хепи Ванче продължава да получава поздравления от приятелите си от цял свят. И макар вече да не е в уюта на "Фермата", дори за минута не губи позитивизма си. 

"За мен всички хора вътре си бяха добри, но всеки си имаше различна стратегия. Аз просто си живеех емоциите. Моята стратегия беше да нямам стратегия!", каза тя в студиото на "Преди обед".



Мечтата на морската стюардеса сега е да си купи апартамент и да се установи да живее в България. Заради работата си, тя годишно е прекарвала не повече от 2 месеца съ семейството си.

"Все още живея с родителите си. С това "стара мома" направо ме съсипаха! Искам да остана в България и да съм самостоятелна", разказва тя за бъдещите си планове. 

Решила е да приключи с плаването, за да се установи на едно място и да създаде семейство, защото "няма как да създадеш семейство, ако постоянно си навсякъде, но не и в къщи". 

Оказва се обаче, че Петър, с когото се сближи във "Фермата", не е нейният човек за това. Признава, че не е била влюбена в него, но все пак е изпитвала силни симпатии: "С него говорихме на един и същ език. Но в един момент явно станах по-мрънкаща и досадна и му дотегнах. И така стана семейният скандал. Но мисля, че това ми донесе позитиви, защото се отделих и си играех играта."

Споделя, че е била разочарована от близостта, която Даяна установи с Петър, защото според нея приятелите не правят така: "Но не мога да съдя никой и никой не е длъжен да се съобразява с мен. Започнах да обръщам повече внимание на кучетата и овцете и така."  

Успява да запази и доста добри приятелства от предаването. Активно си общува с Ангел, Мария, Дана и чичо Митко.  

Майката на Хепи Ванче вижда, че дъщеря й е щастлива и знае още от самото начало, че тя ще е победител: "Още като влизаше, тя каза "Аз ще съм победител". Може би е било някакво предчувствие. Тя наистина нямаше стратегия, но и ние не й се месим. От 11-годишна е самостоятелна." 

Като дете, Ванчето често оставала сама. Майка й работела в Кувейт, а баща й давал смени: "Тогава аз правех това, което смятах за най-добро. Когато баща ми беше нощна смяна, вадех тефтера с рецепти на мама и готвех. Помагах и на един съсед и продавах кебапчета и кюфтета. Даваше ми по 8 лв. на ден. Спестявах ги. На 18 г. кандидатсвах да уча в чужбина и така попаднах в Германия. Учила съм мениджмънт на околната среда. С допълнителните работи, които правех - като сервитьорка на бургери например, изкарвах повече пари, отколкото майка ми като рехабилитатор."

Признава, че й се случват уникални неща, при това супер случайно.

"Знам, че ако нещо не ми хареса, винаги мога да с върна назад, но ако не го направя, ще съжалявам до края на живота си!"