Кратко разказче с рецепта за това какво казва една баба на внучката си, не с думи, а с ръце, какво изписва в брашното с пръсти и какво нарича, докато меси.
Така майка ми точи тестото за сладките с локум, а така го прави дъщеря ми.
Заниманието определено не е за чистофайници. Просто защото има много от всичко навсякъде - тесто, хаос, брашно, въображение, кихавици, неправилни форми, нетърпение... Всеки, който е готвил с заедно с детето си, ще ме разбере.
Изобщо не се знае дали това, което започваш, ще приключи с очаквания край. Единственото сигурно, поне в началото, са продуктите:
кубче мая 42 г
1 ч.ч. хладко прясно мляко
1 яйце
2 ч. ч. свинска мас (несолена)
Леко затопленото мляко се сипва в купичка и към него се добавя маята. Размива се с пръсти, като леко се стиска. Брашното се пресява, за да влезе въздух, което ще направи тестото още по-пухкаво. Оформя се кладенче и в него се чукват яйцето, слагат се маста и млякото.
Домашно топена свинска мас се намира на фермерски базари, био магазини или пък от услужливи съседи. В по-големите хранителни магазини също има калъпи или в кутии. Уверете се само, че в нея няма добавена сол. Свинската мас прави сладките много крехки и напук на всички първоначални представи, ако е качествена, не мирише лошо.
От продуктите се омесва меко тесто. Разточва се на кора с дебелина половин сантиметър.
Бабата изрязват кръгове с острите ръбчета на чаша. През това време внучката сее брашно по килима, по косата си, понякога дори в ушите си крие. От никъде жито няма да поникне, но не можеш просто да кажеш "Стига!", когато наоколо тече такава забава. Ще поникне любов, със сигурност!
Във всяко изрязано кръгче се поставя малко парче локум.
Или поне така е по рецепта. Така го прави баба. Детето може да дупчи тестото с вилица, да реже пластмасови сламки, да ръси сол, да подрежда копчета или да си напъха тесто в носа.
Краищата на кръговете се слепват и се притискат с вилица, за да не се разтворят при печене. Сладките се пекат на 200 градуса C. Докато са още топли, се овалват в пудра захар.
Така го прави баба... Малката може и да не запомни точно тези часове, изминали в пресяване на брашно и с аромат на захар. Но със сигурност близостта, любовта, споделеното време ще се запечатат в съзнанието й. Намирайте време за децата и майките си! За сладости в живота - също!
