Кратко разказче с рецепта за това какво казва една баба на внучката си, не с думи, а с ръце, какво изписва в брашното с пръсти и какво нарича, докато меси.

Така майка ми точи тестото за сладките с локум, а така го прави дъщеря ми. 

Заниманието определено не е за чистофайници. Просто защото има много от всичко навсякъде - тесто, хаос, брашно, въображение, кихавици, неправилни форми, нетърпение... Всеки, който е готвил с заедно с детето си, ще ме разбере.

Изобщо не се знае дали това, което започваш, ще приключи с очаквания край. Единственото сигурно, поне в началото, са продуктите:

кубче мая 42 г
1 ч.ч. хладко прясно мляко
1 яйце
2 ч. ч. свинска мас (несолена)

Леко затопленото мляко се сипва в купичка и към него се добавя маята. Размива се с пръсти, като леко се стиска. Брашното се пресява, за да влезе въздух, което ще направи тестото още по-пухкаво. Оформя се кладенче и в него се чукват яйцето, слагат се маста и млякото.

Домашно топена свинска мас се намира на фермерски базари, био магазини или пък от услужливи съседи. В по-големите хранителни магазини също има калъпи или в кутии. Уверете се само, че в нея няма добавена сол. Свинската мас прави сладките много крехки и напук на всички първоначални представи, ако е качествена, не мирише лошо.

От продуктите се омесва меко тесто. Разточва се на кора с дебелина половин сантиметър.

Бабата изрязват кръгове с острите ръбчета на чаша. През това време внучката сее брашно по килима, по косата си, понякога дори в ушите си крие. От никъде жито няма да поникне, но не можеш просто да кажеш "Стига!", когато наоколо тече такава забава. Ще поникне любов, със сигурност!

Снимка: Росица Николова

Във всяко изрязано кръгче се поставя малко парче локум.

Снимка: Росица Николова

Или поне така е по рецепта. Така го прави баба. Детето може да дупчи тестото с вилица, да реже пластмасови сламки, да ръси сол, да подрежда копчета или да си напъха тесто в носа. 

Краищата на кръговете се слепват и се притискат с вилица, за да не се разтворят при печене. Сладките се пекат на 200 градуса C. Докато са още топли, се овалват в пудра захар.

Така го прави баба... Малката може и да не запомни точно тези часове, изминали в пресяване на брашно и с аромат на захар. Но със сигурност близостта, любовта, споделеното време ще се запечатат в съзнанието й. Намирайте време за децата и майките си! За сладости в живота -  също!