Аз съм майка, макар да не съм раждала.

Не съм забременявала досега, не съм правила и опити да забременея. Цикълът ми е като по часовник. Хормоните ми са в синхрон като сработен симфоничен оркестър. Тялото ми е гъвкаво и младо. На 40 съм. Може никога да не родя дете. Но може и да родя. Мога и да осиновя дете, ако пожелая. Или ако така пожелае съдбата.

Но аз съм майка. Майка на себе си. На вътрешното си дете. Обичам го това дете и се грижа за него всеотдайно. Струва ми се, че не може да си добра майка, ако не си изпробвал най-напред върху себе си грижите и безусловната любов, от които има нужда детето в теб. Купих му кукла – грозновата, мека, розова. Записах го на пеене, на уроци по танци, на курсове по калиграфия. Постоянно го стимулирам да учи, да се усъвършенства, но и да играе. Намирам му най-добрите учители. Обикаляме света и откриваме нови светове. Храня го здравословно, водя го на масажи, консултирам го с психотерапевти. Успях да го убедя да спре цигарите и концентрата (тийнейджърският бунт не отминава никоя майка). Лека-полека го научих да прощава, да цени и търси красивото, добротата. Да държи на свободата и достойнството си. Отворих му очите за различни духовни практики. От 4-годишна му чета търпеливо приказки, стихове, сприятелявам го с най-вдъхновяващите книги и писатели. Така открихме заедно как да разказваме истории и да пишем със сърцето си.

Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на баща си, когато започна да умира. Той умираше дълго и бавно, с години. Припадна неочаквано в ръцете ми на един семеен празник – тогава го родих. Поведох го за ръка по прегледи и болници. Преживяхме заедно фалшиви и точни диагнози, операции, химиотерапии, инсулти, парализи, физиотерапии... Хранех го, сменях му лигавниците и памперсите, режех му ноктите, превързвах му раните, подкрепях го, докато се опитваше да се научи наново да ходи, паднеше ли, напрягах мищци да го изправя. Не различавах тялото си от неговото - неговата болка беше и моя, моята безпомощност беше и негова. Заедно посрещнахме смъртта – държах го за ръка, когато тя дойде да го вземе.

Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на майка си, щом си отиде баща ми. Осинових я, за да не рухне. Лекувам я, утешавам я, милвам я, забавлявам я, възлагам й задачи и кулинарни мисии, водя я по екскурзии и почивки... А тя се радва на всичко като дете, попива с наслада грижите - така носи и на мен наслада. Аз също преоткривам света заедно с нея – нима съм забравила (привикнала?) колко животът е прекрасен!? И колко е чудесно, когато някой умее не само да дава, но и да получава.

Аз съм майка, макар да не съм раждала. Майка съм на приятелите, колегите, познатите и непознатите си – обичам ги, мисля ги, искам да са добре. Майка съм на птиците и рибите, на щурците и гущерите, на детелините и дюлите в двора. Майка съм на нещата, които раждам всеки ден – думи, емоции, текстове, отношения, провокации, вдъхновения. Майка съм.

* Текстът е от италианското издание на сборника „Възможните майки” на издателство „Scalino”, съставен от Емилия Миразчийска и Райна Кастолди.