Актриса, ютюбър, инфлуенсър и водеща - това са част от нещата, с които очарователната Поли Недкова се занимава. След като за трети пореден път предлагат на Поли да се включи в предаването „Преди обед”, тя приема това като знак от съдбата и решава да последва предизвикателството. Ето какво сподели тя с нас в пдкаст поредицата ни "Малки разговори".
„Още от малка мисля за телевизията като за нещо, което да правя. Когато за първи път дойде предложението за „Преди обед”, малко се уплаших, не малко – много се уплаших. Това означаваше да напусна театъра. Първият път отказах, втория път имаше различни ситуации, заради които също отказах. И сега, третия път, като дойде предложението, си казах, то не идва очевидно случайно. Щом трети път идва, значи е нещо, което трябва да опитам и да видя какво има там за мен. И си казах, че по-подходящ момент никога няма да има и най-вероятно четвърто такова предложение няма да има.”
В предаването тя има две рубрики – във вторник и в четвъртък. Във вторник говори за социални мрежи и за вайръл тенденции, а в четвъртък е посветила времето си на своето призвание – кино и театър.
Започва да се занимава със социални мрежи още когато учи магистратура продуцентство. Магистърската й теза е била за социалната мрежа като платформа за развитие на професия на бъдещето.
Надява се да продължи да прави видеа в YouTube въпреки натоварената й програма: „Трябва да усвоя времето, с което разполагам, защото всичко, което се случва в момента, е абсолютно ново за мен. Опитите ми пред камера в момента в предаването са първите ми опити и те са пред хора и трябва да видя въобще как разполагам с времето си.”
Зрителите я определят като "различния инфлуенсър", за което тя сподели:
„В YouTube и в интернет се цени автентичност, цени се човек да е естествен и да е себе си, да не е някак си твърде пренаправен. Хората обичат естествени реакции, обичат да видят, че си честен - като се объркаш – да го покажеш, да не се криеш, да не се режисираш твърде. Всъщност успешните ми колеги са много различни инфлуенсъри, различни ютубъри и не знам дали аз съм излязла от стереотипа, или всички едновременно излизаме и чупим този стереотип.”
Предстои й да разбере как ще съчетае кариерата си на актриса, на инфлуенсър и на лице на предаване:
„Аз съм доста самоинициативна и една от суперсилите ми е да си организирам времето, така че сега предстои да видя как точно ще го съчетая, но нищо от нещата, с които се занимавам, не отпада.”
Най-любимите й роли са били тези, които са й представлявали предизвикателство да изиграе, а ролите, които мечтае, са тези, от които нещо зависи: „Такива, които по някакъв начин са ключови за сюжета. Може да не са главни, не става въпрос за това. Става въпрос да значи нещо за целия процес, да си важен за процеса.”
Усещането, когато за пръв път се качва на сцена, определя едновременно като кошмарно и невероятно. А за първото си посещение в театър тя споделя:
„Отидох на театър за първи път благодарение на учителката ми по български. Въобще не исках да ходя там, защото за мен това беше изключително вехто преживяване. Аз си представях, че ще е прашно, че ще има някакви актьори с брашно по тях, че ще бъдат в някакви чаршафи и стари парцали. Отидох, за да се подмажа на учителката, но не исках да ходя. Влизам в салона - в салона празно. Няма хора и виждам, че публиката е на сцената. Никога не съм била на театър дотогава, аз не знам, че публиката може да бъде на сцената и някакви хора ми махат да се кача на сцената. Аз си казах: „Ужас, сега ще ме карат да играя, ще ме викнат да правя фокуси, ужас!". Естествено на първи ред по средата имаше място. Естествено не беше никак случайно и първите хора, които излязоха на сцената бяха Стоян Радев, Влади Виолинов и Васил Читанов. Пиесата е „Макбет” по Хайдермюлер, гледала съм я 18 пъти след това. На следващия ден след тази постановка се записах на школа.”
Посланието й към по-младите членове на аудиторията ни е: „Ходете на училище, учете си уроците, пишете си домашните.” Според Поли няма място за омраза и всички трябва да са по-мили един с друг.
