Досега не бяхме ходили в Маджарово, вероятно, защото е доста на юг, близо до гръцката граница.
Оказа се, че това е вторият най-малък град в България след Мелник.
Намира се в кратера на изригнал преди милиони години вулкан и затова районът е много скалист, а копаенето за кладенец е трудно и скъпо начинание, което невинаги може да се увенчае с успех.
Наблизо е онзи прочут меандър на река Арда, който професионалните фотографи често снимат за календари.
И ние го заснехме, но на обяд, а и в края на горещото, сухо лято, та снимките определено не станаха много представителни.
На входа на Маджарово, точно до моста, има Природозащитен център, посветен на многото лешояди в региона.
Там ще научите, че лешоядите въпреки големите си размери и заплашителен клюн всъщност са много плашливи птици. За децата е доста интересно таблото, на което трябва да натиснат едновременно два бутона, за да покажат дали знаят коя хищна птица с какво се храни. Ако познаят, светва зелена лампичка. Ако ли не – червена.
Разбира се, получаването на печат в книжката със 100-те национални туристически обекта също е радост за децата. Любезният екскурзовод постави на терасата мощен монокъл, с който видяхме лешояд в скална ниша на километър пред нас. Към Природозащитния център има ресторант и стаи за спане, чрез които се осигурява финансиране за съществуването му.
Другият вариант за спане е в близкото село Горно поле, където се намира „Дивата ферма“ на Бети и Ники, познати на всички зрители на bTV като наставници в голяма част от сезоните на "Фермата".
Те предлагат 4 тройни стаи (за двама души цената е 120 лева, за трима – 150) и един апартамент за максимум 5 души (160 лв.). В цената е включена закуска от биосертифицирани продукти. Храната наистина е много вкусна, аз например ще помня дълго мармалада от райски ябълки.
Ако Ники е там, вероятно ще чуете и някои от интересните му преживявания с вълци и чакали. Ако не е в родното си село, Николай най-вероятно е в района на Белмекен, където кравите пашуват вече 15 лета. Всъщност сега животните са около връх Ибър и Равни чал заради изисквания на еколозите.
„Не разбирам защо не могат да пашуват около Белмекен. Кравите пасат само горната част на тревата за разлика от овцете и конете. Освен това заради моето присъствие бракониерството в района е намаляло и популацията на диви кози се увеличи значително. За това има и друга причина – дивите кози ползват кравите като защитна стена от вълците и оцеляват значително по-лесно, ако има стадо. Кравите допринесоха и за увеличаването на лалугерите в района“ – обясни ни Николай, който гледа животни още от дете.
Ако Бети и Ники нямат места в „Дивата ферма“, ще ви насочат към останалите къщи за гости в селото, които разполагат с общо 12 двойни стаи.
Друга забележителност в района е музеят на минералите в село Бориславци, създаден от работещия в София адвокат Христо Чолаков.
Експонатите ни показа неговия баща Георги, който е много словоохотлив. Входът за възрастни е 5 лева и е под формата на дарение, което пускате в една касичка.
В двора на семейната къща има и исторически музей, който на вид е по-скоро като склад, но все пак е интересно да видите телевизор „Опера“, Nokia 3310, цигари IX конгрес на БКП и други екзотики.
Със сигурност около Маджарово има и други интересни места, но 38-те градуса на сянка ни накараха още по обяд да тръгнем към така чаканото море.