Криси Тейгън и певецът Джон Леджънд, които са родители на две деца, преживяха загуба съвсем наскоро, след като третото им дете трябваше да се роди преждевременно и почина. Двамата, които и преди са споделяли за трудностите си при зачеването и за това, че двете им деца са заченати чрез инвитро, приеха тежко загубата. 34-годишната Криси Тейгън обаче намери сили и написа прочувствено есе, в което увери почитателите си, че е добре и разкри какво е да загубиш дете.
„Чудех се как да започна този текст, но прецених, че най-добрият начин е с „Благодаря!“. От седмици целият ни под е покрит с цветя. Направо бяхме засипани с писма и прочетох всяко едно с насълзени очи. В социалните мрежи получих хиляди съобщения от непознати, повечето от които започваха с думите „вероятно няма да прочетеш това…“, но ви уверявам, че ги прочетох.“
До този момент единственият коментар на Криси по темата беше кратко съобщение в Инстаграм, в която тя написа само „Тихи сме, но сме добре“:
В есето си обаче разкрива много повече за емоциите си около загубата на бебето:
„Хората казват, че едно такова събитие създава дупка в сърцето ти. Наистина се появи една празнина, но тя бързо беше запълнена от любов. Вече това пространство не ми се струва празно, а пълно.“
В есето си тя говори и за причините, довели до загубата на бебето:
„Докторите откриха, че имам разкъсване на плацентата. Винаги съм имала проблеми с плацентата. Наложи се да родя Майлс един месец по-рано, защото не получаваше достатъчно хранителни вещества от плацентата ми. За пръв път обаче се случва да имам разкъсване. Останах в легло и кървях - слабо, но през цялото време. Трябваше да нося памперси за възрастни и да ги сменям редовно. Мога да кажа, че станах специалист по отношение на памперсите за възрасни и знам кои са най-удобни и не те карат да се чувстваш като бебе. Никога не съм си представяла, че ще бъда в такова положение.“
В крайна сметка моделът Криси Тейгън получава новината, която всяка бъдеща майка се страхува, че ще чуе – бебето няма шанс да оцелее:
„След две нощи в болницата докторът ми съобщи това, което вече знаех, че ще чуя – беше дошло времето да се сбогувам. Той нямаше да може да преживее това, а ако го бяхме оставили още, аз също нямаше да оцелея. Бяха ми правили вече няколко преливания на кръв, но кръвта минаваше през мен без никакъв ефект. Първоначално плаках малко, след това изпаднах в истерия със сълзи и сополи. Дори сега, когато пиша това, чувствата се завръщат отново.“
След раждането на 20-седмичното бебе, което няма шанс да оцелее, Криси изненадва всички, като моли да я снимат. В есето си тя обяснява, че е искала да има тези снимки, за да не си позволи никога да забрави емоционалното си състояние в онази нощ:
Тя посочва, че едно от най-трудните неща е да си прости моментите, в които забравя какво се е случило и си позволява да е щастлива: „Започвам да плача и да се ядосвам на себе си, че съм твърде щастлива, когато прочета нещо забавно някъде и се засмея.“
Времето обаче лекува всичко и малко по малко животът на Криси започва да се връща към нормалното. Тя е благодарна на всички, познати и непознати, които с малки жестове показват, че я подкрепят. Само едно нещо я притеснява:
„Опасявам се, че на хората им е неудобно да показват радостта си покрай мен. В момента съм заобиколена от приятелки, които са бременни и ви уверявам, че нищо не ме прави по-щастлива. Знам каква е радостта ви и ви обичам.“
Криси има късмета да бъде подкрепяна от съпруга си Джон Леджънд и от двете си деца - Луна Симоне на 4 г. и Майлс Теодор на 2 г.
