Всеки според възможностите си трябва особено сега да отдаде почит, поклонение и състрадание, като спазваме предвидената строгост на поста през тази седмица и достигане до пълно въздържание от всичко, което ни принизява. Безспорно това са свещени дни, в които трябва да имаме дела, достойни за светлината, не за мрака.
В Страстната седмица, всеки ден от Великия понеделник до Великата събота, Господ ни поучава, че винаги трябва да се стремим:
- да не сме безплодна смоковница, която дава сянка, ала плод не и изсъхва;
- да сме като послушния син, който изпълнява бащината воля;
- да не допускаме разбойническо отношение и търгашество със свещеното;
- да страним от лукавството на злонамерени хора и да не бъдем лицемерци;
- да даряваме като бедната вдовица, за да споделяме дори и малкото, което имаме;
- да не презираме отритнатите;
- да търсим своите грехове, а не чуждите;
- да не извършваме предателства, поставяйки се над другите.
И ние - българите имаме през тази седмица прекрасни, завещани ни от прадедите и благословени от Църквата многовековни традиции, които дават не само памет и стойност, а и послание. Вярващите през дните на Великата седмица се подканят един друг да бъдат духовно бодри. В миналото са си подарявали ръчно изработени восъчни свещи за богослуженията на Велики четвъртък и за великденската нощ.
Това е седмицата на вярата, надеждата и любовта, които са ни подарък. Нека се радваме, защото Господ и ще възкръсне от любов по нас!
Това са размисли на Архимандрит Дионисий, Началник отдел "Богослужебен" при Св. Синод за читателите на Ladyzone.bg
