Лили Ангелова и Деа Манолова са гласове, познати от bTV Radio. Двете заедно са част от предаването „За града“ от 13:30 до 17:00 ч. Водещи са и на популярното публицистично предаване „Важното, казано на глас“, където между 18 ч. и 19 ч. анализират най-важното от новинарския поток от деня. Лили и Деа се включиха в темата ни "Летен гид"
Човек е човек, когато е на път ;) на какви места обичаш да ходиш?
Лили: Когато тръгна на път в чужбина, обожавам да се разхождам в малките и некомерсиални села и градчета. Само там може да се усети културата, историята и природата на дадена държава. Не харесвам и избягвам големите, шумни градове, макар че има и такива, които не трябва да се пропускат. В България също си имам тайни местенца, които не са много популярни, но са изключително красиви. В Средна гора и Троянския Балкан има приказни водопади и еко пътеки, за които малко хора знаят. Но от всичко, най-много обичам безлюдните плажове и тюркоазеното море.
Деа: В България правя всичко възможно да ходя до забравени от Бога места. Последно попаднах в село Долен. Някога е имало 150 и повече жители, а сега са едва 20-ина. Вълшебно място, в което човек може да намери себе си. Като цяло през последните години все повече избирам места, наситени с история в тях. Ако пътувам в чужбина, често се спирам на градове с богато минало и красива архитектура. Харесвам и малките, затънтени местенца, в които наистина можеш да усетиш духа на държавата, да си поговориш с местни хора и да научиш от „първа ръка“ легенди и истории за мястото.
Сам/а или с приятели?
Лили: Задължително с приятели.
Деа: Според настроението. Най-често си правя „пътешествия“ из малките улици в София сама. След толкова години продължавам да откривам в колко очарователен град живеем.
С кола, самолет или влак?
Лили: Ужасно се страхувам от самолети, но понякога се престрашавам. Ако у нас железопътния транспорт беше по-развит, с удоволствие щях основно да пътувам с влак, защото е екологично и изключително красиво. Но към момента основно използвам кола. Но аз не съм интересна, Деа да ви разкаже защо години наред личният ѝ автомобил беше движещ се гардероб!
Деа: Хаха, и тук Лили издаде, че най-често пътувам с колата си. Аз ще до издам, че все още е подвижният ми дом. Често в багажника могат да бъдат открити камъчета за спомен от някое затънтено място или домашно сладко, което съм си взела от продавачи на улицата. Все повече се изкушавам от идеята да направя едно дълго пътешествие из Европа с влак, но…все не остава време. Но и това ще стане!
Имаш ли място, което остава завинаги в сърцето ти?
Лили: Да. Когато бях дете живеех в София и за съжаление си нямах село, където да отида лятото. За сметка на това родителите ми ме водеха по цели седмици в Средна гора. Там съм виждала сърни, лисици и диви зайци на крачка от мен, хралупи на мечки, беряхме билки, диви ягоди, малини и гъби. Незабравими спомени с аромат на дива гора, а и все се намираше някой приятел с далечна вила :)
Деа: Да, аз съм от тези хора – с Вилата на баба ми и дядо ми, на която ходехме като бях малка. (Доста) години по-късно осъзнавам колко е скъпо да имаш такова място, което да свързва поколенията. Сега почти всеки уикенд се събираме с роднини и бягаме от големия град там. Чист въздух, спомени, красива гледка, планина и споделени моменти… как да не е в сърцето ти такова място.
Ще дадете ли съвети от личен опит?
Лили: Винаги си проверявайте дали не ви е изтекъл срокът на личната карта, когато тръгнете на път. Преди няколко години бяхме на границата с Гърция, на път за едно чудесно селце на Халкидики. Всичко беше прекрасно, докато граничаря не ме погледна лошо и не ми каза, че трябва обратно да се върнем в София, защото срокът на личната ми карта е изтекъл. Кошмар! Ама нали знаете, положението в такива моменти е „обади се на приятел“. Звъннах на Деа да ѝ се оплача, а тя ме посъветва мило и любезно да се примоля на друг граничар да ни пусне. Не повярвах, но номерът мина!
Деа: Внимателно си проверявайте от кой терминал летите, не се шегувам (смее се). Пътувах с приятели до Будапеща преди няколко месеца и се оказа, че никой не се е сетил да погледне от кой терминал тръгваме. И разбира се, закъсняваме и в последния момент пристигаме, за да установим, че летим от другия терминал. С тичане, нерви, молби и след последния момент успяхме да се качим на борда и да излетим. И като сме се заговорили за мъдри съвети – веднъж разказвах на Лили за някое от хилядите ми перипетии с колата и тя ми каза да се правя на глупава блондинка, като ме спрат катаджии. Още следващият път го пробвах и …определено се оказа добър съвет.
