Има такива утрини, в които слънчевите лъчи огряват не просто света, а съкровените мечти. На Голяма Богородица Кюстендил се събуди пременен в нова дреха, ушита специално за празника. На пазвата на града е "извезана" старинна молитва за плодородие и разцвет, която по най-различни причини изчезва от ръкава на женската риза още през 19. век. Два века по-късно тя се завръща и прави площада на града още по-красив и цветен под различна форма.
Шевицата на Кюстендил - чудо на Голяма Богородица
Това е не просто рисунка, а бродиране цвят по цвят, нишка по нишка. Шевицата е "пришита" на площада, направена по проект, създаден за 7 дни и изрисуван на плочките за 2 часа.
Красотата й в цялост се вижда най-добре от високо, но и всеки може да се наслади на обаянието на детайлите от близо. Проектът е реализиран върху 1200 кв м. на площад „Велбъжд“. Това е не просто изкуство, а въздигане на женското начало, почит към традицията и молитвата, вплетени в цвят и форма.
Учителят Петър Дънов казва, че българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. И няма как да е иначе. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро, любов и време. Шевицата е код, магия с много символи. Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си. В кюстендилската шевица има много допълнителни фини елементи - успоредни чертички и кръстчета, които създават усещането за вибриране на орнамента. На всека подробност е отделено специално внимание, за да може шевицата да грейне.
Шевицата на площада е част от специалния празник на града - Панагия. Той е повече от традиция - официален духовен празник на Кюстендил. В навечерието на Голяма Богородица, Кюстендил се превръща в жива икона на вярата, на традицията, на българския дух.
Кой прави шевицата в Кюстендил?
"Новите майстори" са група ентусиасти и креативни, талантливи личности, които сбъдват отколешна своя мечта. Наред с тях в проекта се включват и доброволци - децата на Кюстендил. С четки и боя те "бродират" всеки детайл от шевицата, за да се получи красива трептяща и да зарадва сърцата на живеещите и гостите на Кюстендил. Полагат финалните "конци" в навечерието на Голяма Богородица. С помощта на архитект Живко Христов усъвършенстват рисунката, като добавят цялостната светлосянка, за да може шевицата да грейне в пълния си блясък.
Първите слънчеви лъчи огряват шевицата в Кюстендил.
Освен с богатата символика, с която са натоварени, българските шевици носят сила и заради съкровения процес на везане. Правели са го основно жени, които са наричали за щастие – своето или на тяхна близка. Обикновено се е наричало, за да се случи любов с избраника, за да се сдобие с дете, за здраве и защита от болести. Най-изкусните майсторки завивали конеца така, че да заприлича на спирала, докато правят бодовете. Така нишката приличала на човеко ДНК и наричането ставало още по-силно.
В рамките на културния форум "Панагия", в село Нови Чифлик, в двора на храм „Св. Успение Богородично“ традиционно се замесва Богородичен хляб. Към прясно изпечения хляб се добавя и силата на общата молитва.
