Михаела Величкова е танцьор на народни танци и майка на две деца. На 23 април заедно с колегите си от Представителен фолклорен ансамбъл „Шевица” ще се качи на сцената в Зала 1 на НДК, за да потопи публиката в спектакъла „В огледалото на водата”.
Той е създаден по разказа „Божура” на Йордан Йовков. Специален гост на концерта ще е виртуозният музикант Теодосий Спасов. Хор „Шевица” също ще огласи пространството с красивите си песни.
Йовков пише за Божура: „жизнерадостна като овошките” и „пияна от слънцето на пчелите, които бръмчаха около цвета на ябълките” и през тези думи ухае на пролет. И Михаела има свое усещане за сезона, който ражда нов живот.
Михаела, откъде идва любовта ви към народните танци?
Може би всичко идва от мама. Когато е била бременна с мен, не е спирала да танцува, дори в деня, преди да ме роди, е била на сватба и пак е следвала ритъма на народната музика. Явно ми е предала отношението към фолклора и с него съм закърмена (усмихва се). Мама до ден-днешен обича да танцува.
А откога танцувате?
От 26 години танцувам народни танци. Винаги съм се занимавала по-сериозно и съм била в професионални ансамбли. Още 5-6-годишна започнах в Ансамбъл „Росна китка” и не съм спирала. Е, имаше пауза, когато родих и гледах децата си, като бяха по-малки. Сега Стефани е на 11 г., а Илиян – на 17 г.
Преди четири години случайно прочетох, че Представителен фолклорен ансамбъл „Шевица” има прием за танцьори. Просто знаех, че трябва да се явя, защото съм сигурна, че това е съдба. А аз винаги правя изборите в живота си по усет. Никой не отговаряше на посочения телефон и си позволих да напиша съобщение на хореографа. И той веднага ми отговори: „Вече сте приета!”
От първата репетиция любов от пръв поглед. Не мога без танците. Летяла съм с парашут, изпитвала съм всякакви емоции през естремните си преживявания, но разбрах, че единствено танците са тези, които ми дават онази емоция, от която наистина имам необходимост.
Имам и винаги съм имала отношение към българския фолклор. Танцуваме с автентични носии. И само като хвана носията в ръцете си, някак усещам желанието и старанието на онази баба, която бод по бод е вложила сърцето и душата си в дрехата. Вкъщи имам осем фолклорни носии от различни краища на България, без които не мога. Може би носията е моя страст!
Разкажете малко повече за предстоящия спектакъл?
„Огледалото на водата”, танцов и хоров спектакъл по разказа „Божура” на Йордан Йовков, е отдавнашна мечта на хореографа ни Петър Ангелов, който е и режисьор на проекта. И всички ние от „Шевица” се обединихме около идеята - „българското и българщината да се извисят”. С танц и песни ще представим родното и святото, ще припомним традициите ни. Специален гост на концерта ще е владетелят на кавала - Теодосий Спасов, който докосва и най-чувствителните струни от човешката душа с музиката, която изпълнява. Каним всички, които милеят за българското, на 23 април в Зала 1 на НДК. Музиката на спектакъла е на Петьо Кръстев, хореограф освен Петър Ангелов е и доц. Георги Гаров, Соня Чакърова е диригент на хор „Шевица”, Асен Тасев е художник, а продуцент и организатор е Фондация „Шевица”. И ние все още трескаво репетираме и се подготвяме, за да зарадваме публиката с предстоящата премиера на „Огледалото на водата”.
Може ли да се каже, че с този спектакъл пускате пролетта в дома, в мислите и чувствата си?
За мен танцът е портал, през който цялата Вселена се разтваря и пропуска живителната сила на пролетта. И когато облека народната носия, пускам всичко хубаво и позитивно около себе си! Когато си сложа носията, усещането ми е, че отново и отново се раждам. Така че чрез танца пускам не само пролетта в дома и в емоциите си, а отварям сетивата си за всичко красиво, което идва с този сезон. Имам и връзка с природата, много обичам да пътувам и да се зареждам от новото, което излиза през пролетта – зеленина и цветност. Имам село, където често ходя и редовно подрязвам младите дръвчета на пролет, пресаждам цветя, засаждам нови...
Тази пролет сбъднах и една моя мечта, да създам дом на естетиката и красотата и дадох живот на моя салон за красота. Дадох му името “Unexpected”, защото това място носи моя неспокоен и търсещ дух, и неуморимия ми стремеж към хармония.
-
Защо денят след Великден се нарича разтурни понеделник -
Какво трябва да правим на Велики вторник -
Сантра: Пролетта е сезонът, в който съм изпълнена с позитивна нагласа към живота -
Петуниите - какво да направим, за да цъфтят обилно? -
Чудесно знамение: Дъга на Великден! -
Пясъчна фигура на Исус Христос край морето, навръх Великден - над нея изгря дъга (СНИМКИ) -
Веси Бонева на рождения си ден: Рисувам, пошивам като баба, правя бижута. Давам рестарт на живота си -
"Признай си, че си женен за ангел!" - Ернестина Шинова и Андрей Слабаков -
Агнешко с мед и горски билки -
Ефектни яйца с ориз – как да ги боядисате
