Казват, че след лошото, винаги идва хубаво, какво след зимата, пролетта е вече тук. Певицата Веси Бонева, която загуби майка си и със сестра си Ваня публично разказаха ужасни факти за тъжния повод, свързани с междусъседски конфликт, също се оповава на цветността и аромата на пролетта, на доброто, за да продължи напред.
На 16 април или на връх Великден певицата става на 35 години. Тя вече е отворила сетивата и душата си за новото, което носи пролетта. И с вълнение говори за дома си в Бургас - родния град на съпруга си. Възхищава се на морето и на цветята в морската градина и в дома си, на малкия си син, на новата музика, която предстои да представи пред публика.
Веси, как пускаш пролетта в дома си - буквално и в преносен смисъл?
Пролетно дете съм, защото съм родена на 16 април, това е рождената дата и на Чарли Чаплин, това е и сезонът, когато се разлиства и разпуква всичко в природата и започва една ароматерапия... А като я примеся с морския въздух, става прекрасно! Вече съм бургазлика, тъй като официално се преместих да живея в града, където е роден съпругът ми Явор Велчев- YAVI.
А първото нещо, което правя, за да се усети пролетта, е да освежа дома си с цветя. Имам орхидеи, зюмбюли ... Украсявам къщата си и с нови творби, които аз създавам, защото съм човек на изкуството и обичам да творя не само музика, но и с ръцете си. Правя много красиви картини – нещо като мозайка с мъниста, от които се изработват бижута. Превръщам платната си в картини с цветя, дървета, природа, защото съм на цветна вълна.
Откога създаваш и картини?
Доста години вече съм вдъхновена и от този вид творчество, но откакто Дариел ходи на детска градина, имам повече време да се завърна и към това мое хоби. Може би още в училище се запалих по рисуването и винаги съм знаела, че това ще е моят начин да избягам от действителността. Рисувам и с акрил, и с масло, освен картините, които правя с мъниста. Създавам и бижута, правила съм и от полимерна глина, и от дърво, и от мъниста... Смесвам различни материали и ги претворявам в различни концепции, които се преплитат една в друга. Най-новото бижу, което направих за моя приятелка, е с интересни шевици. Правила съм и шапки с бродерии. Моята баба професионално се занимаваше с бродерия и ни е оставила на мен и сестра ми стотици карета, които са изработени много фино. Тя още в ранните ми детски години ме научи как да хвана конеца, как да го сложа в иглата, как да започна шия, както и как да правя гердани от копчета.
Обожавам и аромата на магнолия, която вече цъфти, както и на цитруси. Морската градина е осеяна с тези цъфтящи парички. Живея съвсем наблизо до нея и цялото това съчетание на морето с цветята ми действа изключително възобновяващо на енергията и психиката. Много съм щастлива, че съм на морето и то толкова много ме зарежда, защото от това, което преживях, имам голяма рана в сърцето.
Тази година рожденият ти ден съвпада с Великден. Как приемаш това?
Семейството ми ще дойде в Бургас и на 15 април ще се съберем на празничен обяд. А на самия ден, когато съм родена, на 16-ти, ще се съберем в студиото с приятели, ще направим великденско парти, ще отидем на църква, дори с Явор сме поканени да пеем в хора там. Вече сме пяли веднъж преди години и е много магично. Наш приятел е диригент в църквата, а и е изключително духовно да се включиш в хора, особено на празник. Реших да си дам пълен рестарт, защото не е случайно, че рождения ми ден съвпада с Великден.
Детето ти безспорно те радва...
Дари е постоянно с песен на уста, тананика си някакви мелодии. Много обича детския албум, който направихме с баща му – „Малките” и скоро ще представим официално пред публика на бургаската музикална сцена. Може би това ще се случи на 1 юни – Ден на детето. Искаме да е на открито и да зарадваме всички деца. Дари освен че пее, свири в студиото ни на пиано, на барабани, на флейта, дрънка на китарите на баща си, много обича и да танцува, а и културната програма в града е богата на куклени представления, мюзикъли за деца, различни работилнички. Много сме радостни, че можем да се потопим в тази творческа атмосфера, а и Дари определено попива видяното и чутото.
А с музиката какво става – и двамата със съпруга ти Явор Велчев-YAVI сте музиканти?
С него сътворихме наше пространство – музикално студио „After 7”, което се намира точно до общината в Бургас. И вече се събира хубава, бургаска, младежка общност на това място. Преди дни взехме и съседното помещение, в което искаме да организираме различни семинари, обучения, както и йога класове – сестра ми е преподавател по йога и лятото ще идва да преподава.
„Огледалата” на Козирев скоро ще гостуват в студиото ни. Въобще като цяло музиката и духовната практика за себепознаване много ме интересуват! С мои съмишленици скоро водих събитието „Обединена България”. И с помощта на нашата стара глаголица на Георги Сираков й създадохме музика, както и на думите „дом” и „вдъхновение”. Започваме да припознаваме една осъзната, будна младежка общност, която излиза от статуквото и матрицата и е обърната към новото знание. Смятам, че това е един задвижващ двигател на всичко, което ни се случва в новото време, в което живеем. Ще помагаме на хора с психологически проблеми, ще сме съпричастни с тях, борейки се с тези нови, „модерни” болести – паник атаки и депресивни състояния, това, от което и мама страдаше, преди да си отиде от този свят. Алтернативно ще се обърнем към природата, но първо трябва да променим начина си на мислене, което е ключово. Защото днес всичко е различно и се материализира много по-бързо, затова нека да загърбим старото.
В музикален план предстои след рождения си ден да представя новата песен „Следи”, която е съвместен проект с две много гласовити и млади сестри, които прославят българския фолклор. С Явор и децата от Хорова школа „Милка Стоева” подготвяме песента „Ние сме светлина”. Надявам се да участваме и в конкурсите „Пролет” и „Бургас и морето” със „Следи” – песен, която наистина оставя следи в сърцата на хората. В нея се пее, че „днес сме тук, а утре ни няма и душа се ражда от двама”... Пее се и за това, че сме дълбоко свързани с рода и с корена си и трябва да уважаваме всичко, което е било преди нас, за да можем да се учим да прощаваме и да продължаваме да правим нещата с любов. Ние сме тези, които трябва да преработим миналото и да го претворим в добро за нашите деца, за да имат по-чисто бъдеще. Да, прошката е вилико изцеление, но трябва да внимаваме на кого прощаваме и по какъв начин. И както пролетта идва с нов заряд и винаги оцветява и осветява, и ароматизира нашите мисли и емоции, така и ние трябва да се преродим като Феникс. Всъщност „Феникс” е името и на новата песен на YAVI, която предстои да излезе.
