Учителят Петър Дънов казва, че българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. И няма как да е иначе. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро, любов и време.

Шевицата е код, магия с много символи. Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си. Старите майстори споделят, че везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря. Да се навлезе в света на шевиците е дълъг път. Но само така те могат да бъдат разчетени правилно. Затова не се гледа с добро око на интерпретациите върху стари, установени модели. Това променя не само визията им, но и символиката. Живтотът е да създаваш, не да отнемаш. Но в този случай, добавяйки елементи просто защото ни изглежда по-красиво, не е даване, а коренна промяна. Затова хората, които се занимават с везмо, създават свои собствени модели, а не преработват старите.

Кодове и символи в българските шевици и какво е значението им?

Дърво на живота
Композицията може да бъде абсолютно симетрична, както и наклонена в една посока. Представя идеята за връзката между земния (материален) и небесния (духовен) свят. Това е един от често срещаните мотиви в българския фолклор. Двата основни клона на дървото символизират двамата родители. Използва се фигурата квадрат, който представя божествената сила. Защото само с нейна помощ двама създават семейство и от това започва нов живот. На Дървото на живот може да са извезани плодове.

Елбетица
Централният плод в Дървото на живота. Представлява два кръстосани кръста с допълнителни фигури. Символизира кръговрата на живота. Тази фигура се среща и в изкуства от Древен Китай, Древен Египет и др. Има защитен характер.

Свастика
Думата свастика идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“. Символизира слънцето, което раздава лъчите си на света и от тях се ражда живот.

Канатица
Символ на вечни живот и безкрайността, със значение „криле“. В България този символ се среща както във везбата, така и в килимарството и грънчарството.

Пазителките: Десислава Владовска, грънчарка. Да натиснеш там, където да излъжеш глината (ВИДЕО)

Загърбила удобствата на светския живот, Деси се е отдала на това не само да пази древното грънчарско изкуство, но и да бъде пазител на семейните ценности

Когато се изработва, се нарича на рода и семейството. Във времето този символ се е разпространил из цял свят. Графично, представлява два триъгълника (маказа), които се докосват по върховете си. Това свързване е началото, което двама дават за новото семейство. До основния триъгълник на канатицата обикновено има по-малки, симетрично разположени от двете страни, които показват децата. Композицията с повече триъгълници създава нова, по-тежка и богата символика – тази на рода.

Раждаща Богиня майка
Това е елемент от по-сложни композиции, който винаги се поставя в средата. Символизира мястото на богинята майка между земното и небесното. Тя е геометричната визуализация на плодородието, приютяването на децата, закрилница на дома и на жените.

Тъй като дрехите се е приемали като втора кожа, те са чистото платно, върху което човек може да рисува и да така да избере и предначертае съдбата си. Защото това е единственият му начин да я напътства. Само тогава тя е в неговите ръце, буквално. Затова дрехите на българите в миналото са били изпъстрени с шевици. Изборът къде да бъде направена не е случаен. Сукманите и ризите на майките кърмачки са се извезвали по ръба на пазвата с цел да пази кърмата й, като основен източникна храна за бебето. Долният ръб на ръкавите също е особено място, защото там свършва дрехата и от там човешката енергия от ръцете се влива в земята. Почти всички отвори на дрехите са защитени с шевици.

Българските мадони - как са кърмили жените в миналото

Освен с богатата символика, с която са натоварени, българските шевици носят сила и заради съкровения процес на везане. Правели са го основно жени, които са наричали за щастие – своето или на тяхна близка. Обикновено се е наричало, за да се случи любов с избраника, за да се сдобие с дете, за здраве и защита от болести. Най-изкусните майсторки завивали конеца така, че да заприлича на спирала, докато правят бодовете. Така нишката приличала на човеко ДНК и наричането ставало още по-силно.