Хубаво е, когато в едно изречение може да се използва израза "единствен в България" и това да е за добро. Термалният къмпинг Велинград може да намери своето място в такава фраза. Той е единственият къмпинг в България, в който водата не само е минерална, но и гореща.
Този къмпинг не е просто място. Все пак географските карти не са за разказване. Той има своя история, чай с мед и котка. Малко познат е, защото е сравнително нов. Изобщо има всички предпоставки да бъде уютното пространство, където семейство с кемпер или палатка да изживее няколко дни от лятото си и да закачи пинче с бележка "Да дойдем пак".
Водата в къмпинга се доставя от каптиран естествен извор. Температурата й достига 88,5 градуса, а минерализацията - 743 mg/l. Установено е, че има има лечебни свойства, което може би за никого не е изненада. Все пак Велинград е известен балнеолечебен курорт. Водата помага при ставни заболявания, травми на опорно-двигателния апарат, дископатии, плексити, както и при кожни и гинекологични заболявания. Има и още ползи, които няма да изброя само за да не заприлича тази статия на листовка към лекарство.
Работещата формула тук е - паркираш кемпера/караваната или разпъваш палатката и се гмурваш в топлата вода. Минералните басейни работят целогодишно без прекъсване.
Термалният къмпинг се намира в сърцето на Родопите. Това би било най-краткото описание. GPS-ът обаче има нужда от по-подробна информация. След като стигнете центъра на Велинград и усетите, че вече дишате по-леко, трябва да изминете не повече от 15 минути от центъра. Къмпингът е в близост до Белодробната болница на града и в началото на Пътеката на здравето, определяна за едно от местата с най-чист въздух.
А ето защо мястото е добра отправна точка за природолюбители и търсачи на чист въздух. В края на пътеката се разкриват красиви гледки към върховете Милеви скали, Стража, Сютка и Черновец. Могат да се направят преходи с различно времетраене до параклиса "Св. Георги", Славееви скали или хижа "Самоводица".
Къмпингарите са волни души, но кой би отказал малко глезотии? Уелнес зоната е с три външни и един вътрешен термален басейн. Има финландска сауна, парна баня и био солна стая.
Точно тези волни души в един от топлите летни дни спасиха малко коте, топнало се в реката за къмпинга. Полазено от мравки и превърнало се игленик от полски трънчета, то получи името Буря.
Има и външно огнище, изградено от плоски камъни. "Да печем маршмелоу" - крещяха децата, и забодоха пръчки в меките бонбони малко след като огнените пламъци облизаха камъните.
Един огромен самовар всеки ден се зарежда с пресни чай. Той е вкусен, дъхав и става още по-полезен, овкусен с лъжица от буркана с мед до него. И понеже детайлите наистина са важни, чаят е от местни планиснки билки, а лъжицата за мед - дървена с малки улейчета, по които се стича течното злато.
Всеки ден може да се поръча и храна. Една семпла закуска веднъж ми показа, че тук можеш да загубиш представа не само за времето, но и за размерите. "Малки мекички и питка" - така ни описаха топлите закуски, които щяха да дойдат на следващата сутрин. И сутринта на масата ни се озова тази... гледка.
Има едно установено мнение, че българските къмпинги са мръсни и неподдържани. И често това наистина е така. Затова (и не само) много хора предпочитат да прекарват лятото си в южната ни съседка.
Без излишен патриотизъм обаче знам, че и в България може да е като в Гърция, но... по-хубаво. Приятните, гостоприемни места, направени, защото някой е следвал мечтата си, не са изключение. И ако в забързаното ежедневие понякога губим посока и живеем механично, на къмпингите за дишане можем да станем отново човеци. Да се влюбим. Да започнем да живеем. И да е хубаво.
Списък с къмпинги в България с басейни или край реки:
- Магура, Рабиша
- Оазис, с. Зверино
- Къпиновски манастир
- Драгижево
- Алба, Скобелево
- Емануил, Паничерево
- Глемпинг Алианс
- Свети Георги, Иканталъка
Повече снимки на термалния къмпинг може да разгледате в галерията.