На пресконференцията на БТА, в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri, легендарната певица и актриса Силви Вартан се завърна към своите корени - към България, към детството и към вдъхновенията, които бележат цялото ѝ творчество.
Прекрасната Силви Вартан пристигна отново в страната ни по покана на Международния кино-литературен фестивал CineLibri, който се провежда през октомври. Тя ще участва като носител на специална награда за цялостен принос към изкуството и ще представи два филма – документален портрет, посветен на нея, и художествена драма, вдъхновена от нейния живот. Но какво сподели френската муза - прочетете надолу в статията.
Коренът помни - Силви Вартан, която се гордее, че е българка
„Моята България е България от моето детство и остава завинаги в сърцето ми,“ сподели Вартан с усмивка и добави, че страната е преоткрила отново през 90-те години. „Тогава почувствах нещо много силно – връзка, която никога не е изчезвала.“
Изкуството като съдба - вдъхновение от детството, което Силви никога не забравя
Още от малка Силви Вартан е пленена от сцената. „Вдъхновяваха ме театралните спектакли, на които ме водеше баща ми в България – помня "Доктор Ох, боли", изключителните костюми, преобразените актьори. Тогава осъзнах, че искам да работя това. Те ме накараха да мечтая“, споделя певицата.
Музиката е жива!
Френски шансони и рокендрол
Семейството ѝ винаги е било пропито с музика. „Всички сме музиканти – баща ми, дядо ми, брат ми. Баща ми ми пускаше рок, после френски шансони още когато бях малка. Музиката винаги е била част от мен“, разказа още Силви Вартан.
„La Maritza“ - песента, която събира живот, любов и България
Една от най-емблематичните ѝ песни, La Maritza, е пряко свързана с родината. „Тази песен, разбира се, е написана за мен, вдъхновена от живота ми – от свободата и от любовта. В нея е събрано всичко, през което съм преминала.
С усмивка и носталгия Вартан си спомня: „Когато баща ми за първи път чу песента, очите му се напълниха със сълзи. А днес, благодарение на социалните мрежи, La Maritza отново намира пътя си към хората.“
„В дълбините си аз съм българка“
Макар да живее във Франция от дете, Силви Вартан подчертава, че българската ѝ същност остава непокътната. „Аз съм славянка, нося всички белези на славянското – чувствителност, носталгия, дълбочина. Никога не съм забравяла българския език, усещам се силно свързана с него и с тази земя.“
Силви Вартан готви мусака и баница за децата си
"Моите деца живеят с моите чувства, с чувствата ми на българка, със своите унгарски, френски емоции. Те познават своето минало, знаят откъде идват. Дали запомнят нещо от това, което аз им разказвам, не знам, но те виждат любовта. Също така, важен елемент е и кухнята, защото аз правя баница, мусака, и те много ги обичат
На осем години ѝ се налага да научи френски и постепенно се превръща „във французойка“, но именно в България научава какво е любов и как да разпознава липсите. „Това е способност, която остана в мен – и затова винаги ще бъда дълбоко чувствителна към България и хората тук.“
Лакатник - любимото място на френската муза
„Много обичам Лакатник! Къщите, хората, природата… и, разбира се, Рила. Познавам и Пловдив – град на изкуствата, там имам братовчедка,“ споделя певицата. За нея България не е просто място, а усещане, което я съпътства навсякъде. „Горда съм, че съм българка.“
"Музиката е магия, тя говори на хората"
„Целият ми живот е един парадокс,“ признава Вартан. „Толкова много неща са ми се случили, че когато се обърна назад, понякога не вярвам. Имах шанса да пея по целия свят – и това ми даде толкова много!“
За нея музиката е нещо живо: „Тя говори на хората. Виждам го, когато децата започват да се движат щом чуят мелодия – музиката е магия.“ - добавя певицата.
Дори и днес, след десетилетия на сцена, Силви Вартан продължава да носи същата искреност и енергия. „Музиката ме притежава!“ – категорична е тя.
Какво още сподели Силви Вартан за живота си, за киното, музиката и любовта - гледайте във видеото най-отгоре.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
