Шон Пен спечели „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор. Нямаше го!

Шон Пен спечели наградата „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор за ролята си във филма „Битка след битка“.

Пен не присъстваше на церемонията, за да получи наградата.

Сред останалите номинирани в категорията бяха Бенисио дел Торо („Битка след битка“), Джейкъб Елорди („Франкенщайн“), Делрой Линдо („Грешници“) и Стелан Скарсгард („Сентиментална стойност“).

„Битка след битка“ спечели наградата за най-добър кастинг и за най-добър адаптиран сценарий.

Снимка: Getty Images

Пол Томас Андерсън спечели първата си награда „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий.

Снимка: Getty Images

„Битка след битка“ бе определен за филм на годината от Дружеството на лондонските кинокритици. За работата си по филма Пол Томас Андерсън получи статуетките за режисьор и сценарист на годината. Ейми Мадиган получи наградата за актриса в поддържаща роля за изпълнението си в хоръра „Оръжия“, а също и "Оскар" за поддържаща женска роля.

"Битка след битка" - филм за всички, които вече са се уморили от борбата в живота (РЕВЮ)

Не те учи как да побеждаваш, а те кара да се запиташ дали изобщо искаш да продължаваш да се биеш. Това е филм за хора, които са преживели достатъчно, за да не им трябват илюзии

„Битка след битка“ не е лежерно филмче за "убиване" на петък вечер. Това е кино за моментите, в които си сам и вече си се уморил да се лъжеш, че всичко е наред. Филм за хора, които са спрели да вярват, че всяка битка си струва - но продължават да се бият, защото не знаят как да спрат.

И под битка не разбирайте непременно някакъв свиреп екшън. Това не е филм за война. Това е филм за изхабяването и износването - предимно душевно. Най-страшното в „Битка след битка“ не е насилието. Не е болката. Не е дори загубата. Най-страшното е рутината на борбата. Онзи момент, в който вече не те е страх. Не защото си смел, а защото си празен отвътре… „Битка след битка“ не е филм, който те хваща за ръка и ти обяснява какво да мислиш. Той те оставя сам в тъмното със собствените ти мисли - и точно там нещата започват да се случват. Това не е кино за бягство, а кино за сблъсък - със себе си. Още от първите сцени става ясно, че тук няма да гледаме герои в класическия смисъл. Няма спасители, няма „добрите срещу лошите“. Има хора - уморени, пречупени, понякога жестоки, понякога уязвими. Хора, които вече не се борят за идеали, а просто за това да издържат още малко. „Още малкооооооо“, както си казва човек през зъби, когато вече не издържа на напрежението.