Преди повече от две десетилетия едно 7-годишно дете от Пазадржик влиза за първи път в залата по художествена гимнастика. Тогава това бъдещо "златно момиче" ни най-малко не подозира, че е едва в началото на едно шеметно пътешествие - изпълнено с много трудности, лишения, труд, но и много триумфи, радост и гордост. Ренета Камберова извървя труден път - спечели повече от 80 медала, стана европейска и двукратна световна шампионка и завоюва бронзов медал от Олимпиадата в Рио де Жанейро като част от националния ни отбор, който превзе сърцата на българите. Две години след като грацията и нейните съотборнички предадоха щафетата на следващите, тя вече оглавява спорта в родния си град Пазарджик и се грижи за това да запали любовта в сърцата на децата. А нейното пътешествие продължава...
Ренета, как се роди идеята за националния проект "Мисия спорт на любимите герои", зад който стоите заедно с д-р Денислава Ангелова?
С д-р Ангелова се запознахме на събитие, организирано от нея. Характерите ни бързо си допаднаха, разменихме доста идеи. Така се роди "Мисия спорт на любимите герои", която има за цел да достигне до сърцата на децата. Понякога ти избираш спорта, но в много случаи той избира теб. Близо 250 деца на възраст 1-4 клас ще опитат 11 спорта в рамките на 4 часа. Стартираме на 24 ноември в родният ми град Пазарджик.
Кои наши известни атлети ще ви подкрепят?
Едни от най-успелите ни спортисти се включват в кампанията. Всички те са шампиони с големи сърца. Това са Тервел Пулев (бокс), Владо Николов (волейбол), Петър Хубчев (футбол), Габриела и Стефани Стоеви (бадминтон), Асен Великов (баскетбол), Елица Янкова (борба), Георги Георгиев (джудо), Мирела Йолова (карате), Веселин Живков (лека атлетика), Рами Шау (таекуондо), Рангел Марков (тенис на корт), Денислав Коджабашев (тенис на маса), Явор Пешлеевски и Тодор Михалев (модерен петобой), Християна Тодорова (художествена Гимнастика). И ще стават все повече.
Как още работите за това да накарате децата да обикнат спорта?
Сдружение "Пазарджик спортува", на което съм председател, организира много други събития с цел попурялизиране и мотивация на малки и големи.
Ако тази "любов" не пламне в ранна възраст, има ли опасност да бъде обречена завинаги?
Никога не е късно човек да заобича спорта, но в ранна детска възраст изгражда характер и те учи на това, което нищо друго не може.
Вие кога се влюбихте в художествената гимнастика?
В мига, в който видях как по-големите момичета (какичките) играят с уредите и самата аз се докоснах до тях. За това за мен и Дени е важно децата да усетят същината на спорта. Да се докоснат истински до него.
Какво отговаряте на тези, които ви питат какво е нужно за големия успех?
Любов, постоянство и най-важното - никога да не се отказват.
Кое е най-ценното, което спечелихте от годините на упорит труд в залата?
Спечелих много. Изградих силен характер.
Как минава един ваш ден сега, след края на състезателната ви кариера, интензивните тренировки и непрестанните състезания?
В момента съм в период, в който съм се захванала с няколко различни неща и всеки ден започва рано и свършва късно. Телефона постоянно звъни. Но правя всичко с любов и това ме прави щастлива.
Имаше ли момент, в който ви се е искало да се откажете от художествената гимнастика?
Имала съм своите трудни моменти и всеки ден съм благодарна, че продължих. За това е важно никога да не се предаваш.
С какво наваксахте след оттеглянето си от професионалния спорт?
Една година спях до късно и, разбира се, си хапвах повече. Но напоследък ставам по-рано отколкото за тренировка, докато бях състезателка.
Какво не можехте да хапвате тогава и сега на воля си позволявате?
Винаги съм обичала всякакви изкушения по отношение на храната, но, естествено, всички те не бяха ок. Като пицата, която е най-голямата ми слабост. Сега и се наслаждавам до насита.
Как обичате да прекарвате днес свободното си време, с каквото не разполагахте особено преди да се "пенсионирате"?
С любимите си хора. Просто се качваме в колата и тръгваме на някъде без предварителен план.
Като едно от "златните момичета" от любимия отбор на България - радвате ли се и в момента на симпатиите на другите?
Да, определено. Всеки ден усещам любовта и уважението на хората.
Виждате ли се често с вашите вече бивши съотборнички, с които години наред бяхте като едно семейство?
Не толкова често колкото ни се иска. Всяка пое по своя път, но когато сме заедно - сякаш нищо не се е променило.
Къде държите медала от олимпиадата в Рио и коя е най-незабравимата ви емоция от онзи момент?
Най-яркият ми спомен е как стоях на стълбичката и си казах: "Не мисли за нищо, наслади се на момента, това са 20 години тренировки." И целунах медала. Той е единствения, който е с мен в София. Всички останали са в Пазарджик.
Смятате ли, че момичетата от новия национален отбор са ваша достойна смяна?
Ние върнахме художествената гимнастика на картата и напълнихме зали с малки гиманстички. Това беше нашата мислия - света да говори за България, а българите да са горди. Момичетата са страхотни, нека надградят това, което им оставихме. Техните успехи са успех за всички нас.
Ще се радвате ли, ако един ден имате дъщеря и тя реши да поеме по вашите стъпки?
Да. Бих я подкрепила, ако избере този път.
Има ли връх, който ви се иска да изкачите оттук насетне?
Не съм си поставила крайна цел, времето ще покаже. Пътешествието продължава.
