Нали не сте си представяли, че всички жени на известни мъже си стоят вкъщи, гледат децата или си записват непрекъснато часове за най-новата процедура ултразвуков лазер за почистване на косъма? Макар и не толкова известна като Лео Бианки, неговата половинка в живота и работата Лучия е толкова ангажирана със семейния бизнес, колкото и самият той. Няма как да видите или опитате работата й, защото тя се грижи за всичко, което остава зад кадър в двата ресторанта Leo's Pizza, в които тя и той са партньори и съдружници.
Кога й е било най-трудно да бъде майка на вече 5–годишните близнаци Николо и Матия, как са реагирали тя и Лео, когато са разбрали, че бебетата всъщност са две и може ли Лео да чисти, подрежда и пуска пералня – за всичко това ни разказва Лучия Андреучи.
Представи се.
Казвам се Лучия и съм жена на Лео, собственик и съдружник в ресторантите ни.
Какво точно правиш ти в ресторантите ви?
Аз управлявам двата ресторанта и се грижа по-скоро за организацията, цените, персонала, интериора. Общо взето скучната работа. Докато Лео е изцяло в кухнята. Тъй като той е и артист, често се случва да прави ястие и да не се интересува от цените на продуктите. Там се появявам аз и балансирам и изчислявам.
В колко часа започва работният ти ден и в колко приключва?
Започва в 10 часа и свършва различно – най-рано в 19-19.30, а може да продължи и до 12 вечерта.
Твоята фамилия не е Бианки? Значи все още няма сватба, нали?
Да, фамилията ми е Андреучи. Говорили сме много пъти, но аз по принцип не съм човек, който държи задължително на сватбата. Заедно сме вече 15 години, ако сме искали да се случи, е щяло. Но, ако трябва да я направим, трябва да бъде, както трябва.
Ако има, ще бъде в Италия предполагам.
Да, със сигурност, защото там са всичките ни роднини и родителите ни. Ще бъде много трудно да се организира в България. И двамата си казваме, че ще има такъв момент, но де факто няма окончателно решение по темата. Така че може и да има, може и да няма.
Спомняш ли си как се запознахте преди 15 години?
Запознахме се в нашия град Анкона на един купон. Аз бях с моите приятели, той с неговите. Спомням си, че танцувах на музика, която и той харесва и от там се запознахме. Но първоначално си говорихме общи неща. На следващия ден се видяхме на един плаж, който и двамата обичаме, но до момента не се бяхме виждали. От бяхме само приятели за около месец и половина и след това се развиха нещата.
Разкажи ми за близнаците?
От доста време искахме дете и може би от година и половина-две бяхме готови, но нищо не се получи. След това заминахме на почивка в Америка. Тя съвпадна и с назначаването на нова управителка на заведението. Това ме успокои, защото преди това прекарвах цялото си време на работа. И като се върнахме от почивката в Америка, може би от бургерите с консерванти (смее се), разбрах, че съм бременна.
Те са двуяйчни, но много си приличат.
Да, двучяйчни са и много си приличат, но могат спокойно да се различават. Когато бяха бебета беше по-трудно да ги различиш.
Как реагирахте, когато разбрахте, че бебетата са две?
Лео чакаше пред кабинета и като влезе, видя, че съм притеснена. Беше шок, защото колкото и да исках дете, не бях готова дори и за едно. Не бяхме мислили за близнаци, макар че майка ми и леля ми са близначки и имаме такава жилка в рода, но не очаквахме. Едното беше голям подарък.
Кой ви помага в грижите за децата?
Още от начало имахме две детегледачки и специално за момента, в който прохождаха, защото Лео беше много притеснен да не би някое от децата да падне и да се удари. В момента ни помага само една жена, която е с нас, откакто близнаците навършиха година и няколко месеца. Тя е много важен човек за мен, казва се Нели и се е превърнала в част от семейството ни.
Колко време ти остава да прекарваш с тях чисто физически?
Гледам вечерта да съм в къщи, но не ми се получава всеки път. Събота и неделя трудно се получава да сме един цял ден с тях. Но винаги гледам поне до следобяда да съм с тях. След това излизам по задачи.
В кой момент ти е било най-трудно като майка?
Когато започнаха да ходят, защото започват да искат самостоятелност, за която все още не са готови. Също и когато бяха на 4 годинки и аз нямах достатъчно време, а те разбираха и искаха да са с мен, усещаха, че ни няма и ни питаха защо сме постоянно на работа.
Какви са най-големите ти страхове, свързани с децата?
Че може да им се случи нещо неприятно, както и на мен или Лео.
Вие сте партньори на работа, а кой командва вкъщи?
Специално за децата и двамата имаме глас, но децата слушат повече Лео. Когато той казва нещо, го слушат. Аз трябва да кажа нещо три пъти, за да ме чуят. За другото се разбираме.
Домашните задължения как ги разпределяте, някой помага ли ви?
Разбрали сме се, че сутрин аз ги събуждам и приготвям, а по-късно будя Лео и той ги води в детската градина. За другото – почистване? Лео не знае какво е чистене, подреждане и не знае как се пуска пералнята. Дори понякога не знае къде се намира боклукът.
Това означава, че тези неща ги вършиш ти?
Да, но в същото време ми помага същата жена, която се грижи за децата. Два пъти в седмицата идва по-рано, за да почисти.
Ето тук идва моментът с готвенето. Лео не се включва много с чистотата и подредбата, а готви ли?
Когато е вкъщи, на него не му се готви, така че често у дома хапваме салати, паста с масло и пармезан и бърз сандвич. В тези моменти искаме да си почиваме и да прекарваме повече качествено време с децата.
Ти самата готвиш ли?
Опитвах се, но разбрах, че любовта с котлоните не ми се получи. Обичам си работата, обичам да дегустирам, но самото готвене не е моето нещо.
Но можеш да направиш яйца, нали?
Е, мога, но примерно палачинка не мога. Когато децата искат да им направя, направо се изпотявам, защото знам, че няма да се получи.
А кога остава време само за теб?
Този въпрос се питам и аз често. Не остава много. Открадвам си по един час от работата, за да отида на фитнес два пъти в седмицата, когато имам дупка, отиваш на фризьор и така. Но да имам един ден почивка – не се е случвало.
За мен ресторантите са като децата. Понякога си казвам, че не трябва да прекалявам с работата, но понякога хвърлям много внимание и сили, хубаво е, но това е за сметка на другите неща, които са по-важни – мен, децата.
Мислили ли сте за още деца?
Не, абсурд. Две е перфектна бройка. При това вече не сме много млади.
Как гледаш на обявяването на годините на една жена?
Родих близнаците, когато бях на 33. Според мен е добре децата да се правят след 30 години, защото мъжете и жените имат други отговорности. Хубаво е да си млад, но може би още не си готов. Мога да кажа, че сега се чувствам много по-добре, отколкото когато бях на 20-25. Може би, защото се грижа повече за себе си.
Какъв е стилът ти на обличане – как се обличаш на работа и в ежедневието?
На работа гледам да съм по-делова - с панталон или черни дънки, може и пола с риза, а когато излизам, обичам цветове и да се чувствам по-комфортно в по-спортно облекло.
За какво мечтаеш?
Надявам се един ден това напрежение около безкрайната работа, което толкова искам в момента, да приключи и да си вземем къща на морето в Сицилия. Дали децата ще са малки или големи – няма значение. Искам животът ни да е малко по-спокоен, да няма срокове и да е изцяло за семейството.
Още за жените до известните български мъже:
