А вие познавате ли жена, която изящно може да ви изтанцува класически балет, влизайки в роля на сцената, а само след два часа да се превъплъти в сръчен майстор с шлайф машина, който в почивките си играе с петгодишния си син, пеейки му? Аз познавам! Точно поради тази причина не мога да се сетя за по-подходяща дата от 8 март за публикуване на това интервю. Защото Жени е всичко, което една жена може да си мечтае да бъде – влюбена, обичана, търсеща, намираща, вдъхновена, мечтаеща, майка, съпруга, актриса, певица, балерина, художник. Вероятно изпускам още 120 думички, които са ми на езика...
Представи се.
Казвам се Жени Лечева. Освен съпруга на Иван Лечев от доста време съм и актриса в Малък градски театър „Зад канала“, но не само там, занимавам се и с пеене, рисувам, участвала съм в изложби, снимала съм реклами и филми, била съм водеща по телевизията и радиото, също така композирам песни и съм майка на нашето жестоко дете – малкия Косьо Лечев.
Това ми беше интересно да разбера – как се представяш – като Жени Лечева или като Жени Александрова-Лечева?
По паспорт съм с тире, но в актьорските среди ме знаят като Александрова. Дори в повечето случаи държа на плакатите и афишите да съм само Александрова. Но в други среди пък ме знаят като Лечева.
Имало ли е моменти, в които си искала да си просто Жени, а не съпругата на Иван Лечев?
Бих перифразирала така – с този човек до мен се чувствам прекрасно и като Жени, и като съпругата на Иван Лечев. Пред него мога да бъда такава каквато съм и съм му благодарна за това. Така че съм и просто Жени.
Вашият син е на 5 години и половина. Разкажи ми как те промени майчинството и какви чувства бушуват в теб като майка?
Колкото повече време минава и осъзнавам, че това е моето дете, се чувствам по-щастлива, защото колкото по-голям става той, двамата ставаме по-близки. Прекрасно е да видиш как му липсваш. Естествено си мисля за времето, в което ще порасне и ще напусне дома и в тези моменти искам да си живее живота и да стане това, което иска и му харесва, да израсне един щастлив човек.
Мислили ли сте за още деца?
Темата е много обсъждана у дома, но в момента сме толкова заети – това не е извинение, разбира се. Мислили сме и бих била много щастлива да имаме още деца.
Какви трудности имаше след раждането? Кой ти помагаше?
Нашите две баби са възрастни, но майка ми много ми помагаше и сега също. Има и жена, която гледа малкия, ако се случи и двамата с Иван да сме ангажирани по едно и също време или да пътуваме.
Съвсем очевидно творчеството заема голяма част от живота ти. Кое ти е най-приятно да правиш?
Всяко нещо, с което се захвана, е като ново приключение за мен. Понякога, когато репетирам в театъра, съм страшно щастлива. Хората, с които се срещам и работя са творчески, талантливи, и тогава си казвам, че това е нещото, което ме кара да се чувствам щастлива. Разбира се, най-вече се радвам, когато публиката оцени, това, което правим и виждам, когато изляза на сцената, че е имало смисъл от целия този труд, защото той е за тях. Друг път, когато пея, също се чувствам много щастлива и си казвам, че това е, което искам да правя цял живот. Имам планове за песни, които пиша. Друг път рисувам и това много ме зарежда. Явно не съм добре с математиката (смее се).
Малкият има ли артистични заложби?
За съжаление, както Иван каза, е музикален. Отбелязвам, че изобщо не сме го карали да прави каквото и да е. Свири или по-скоро иска да свири на барабани и дори тръгна на уроци по собствено желание, защото от двегодишен това му е постоянен интерес.
Има ли нещо, което ти куца и за което не ти остава време – работата, домакинството, времето за детето или за вас двамата?
Единственото, което си мисля, че ми куца, е начинът, по който един човек трябва да се научи да се представя – доста от нещата, които правя, си остават за мен, а много приятели ми казват, че е време да ги покажа – да направя изложба или албум. Може би трябва да съм по-смела в това да се представя пред останалите. Иначе извън работата гледам да намирам време за детето си, да имаме време отделно с моя съпруг, да имам време с близките си хора.
Кой командва вкъщи?
Всички (смее се). Нямаме някакви правила, тъй като ежедневието ни е доста подвижно, не работим от 8 до 5, а просто всичко правим в движение и всеки взема отговорностите и на единия, и на другия.
Кой готви, кой чисти, как си разпределяте задълженията?
Много съм благодарна на Иван за това, че сутрин той води детето на детска градина, защото аз много трудно ставам. За сметка на това аз го вземам вечер и когато той си почива аз си играя с него. Иначе готвя аз, майка ми понякога или ядем навън.
Как минава един твой ден напоследък?
Дните са ми много цветни, но понеже се местим в ново жилище и дните ми скоро минаваха в боядисване на стени, на врати, развих към 70 болта, защото апартаментът беше опасан с кабели за интернет, извадих 70 дюбела от стените, след което ги запълних с гипс, след това шлайфах с шлайф машина, ших пердета и междувременно играх с Косьо и имах представления. Въобще доста интересно.
Разкажи повече за новото ви жилище?
Исках да е непринудено, удобно, да не е в много строг стил, в спалнята да има релаксиращи цветове, а в хола да е по-работна атмосфера. Стилът е по-скоро модерен.
Какво имаш винаги в дамската си чанта?
Таблет задължително, защото ми е подарък от моя съпруг, непрекъснато записвам всички задачи на него. Червило, фон дьо тен, ключове, шоколадче или бонбонче за детето. Имала съм и отвертка и ролетка заради ремонта, но точно днес я оставих (смее се).
Какво правиш, за да поддържаш форма?
Гледам напоследък да отделям време, защото смятам, че е много важно, ходя на масаж. Понеже съм завършила балетно училище преди ВИТИЗ и съм танцувала доста дълго време, и се чувствам зле, ако не правя някакви упражнения. Правя си ги сама у дома и са някаква моя комбинация от йога и разтягания.
Мислила ли си какво щеше да правиш, ако не беше срещнала Иван?
Мисля си, че, ако не го бях срещнала сега, щях да го срещна по-късно. Чувствам се все едно сме били предопределени да се срещнем. А и двамата преди сме живели на две преки един от друг, така че е било неизбежно да се срещнем.
Остава ли ви време само за вас двамата? Пътувате ли?
Пътуваме, да. Много често си говорим за това как искаме да останем само двамата за известно време. Той ми е казвал, че аз съм единственият човек, с който се чувства по-добре, отколкото когато е сам. В последно време бяхме ангажирани с ремонта, но плануваме поне 1-2 дена да отидем някъде, където да сме само ние. Правим го периодично.
За какво мечтаеш?
Напоследък си давам сметка, че преди прекарвах много време в мечти, без да действам, докато тази година разбрах, че мечтите ти са на една ръка разстояние и трябва просто да се обърнеш, да започнеш да работиш, за да започнеш да ги изпълняваш. Разбира се, говоря за постижими мечти. Мечтая си да сме щастливи, здрави и да правим тези малки крачки в живота си и да сме благодарни, за това, което ни се случва.
