Виолета Марковска, която на 24 април отпразнува 36-ия си рожден ден, е сред известните млади артисти. Изиграла е запомнящи се роли в българското и в чуждото кино, за някои, от които има признанието на филмовата гилдия по света и у нас. А ролята й в тв сериала „Столичани в повече” я направи още по-разпознаваема. Страстта към йога практиката и добавя още една следдипломна квалификация, след завършването й на НАТФИЗ. И вече близо 10 години тя е преподавател по йога. На път е да обогати биографията си с още една диплома – учи трета година „психология” в НБУ. Виолета Марковска е откровена, че и майчинството я е насочило в тази посока. Щастливо омъжената актриса е майка на първокласник и споделя виждането си за това какво е да си добър родител. Признава и коя е ролята, която е връх в кариерата й, говори и за стремежа да надгражда, към който винаги я води целеустремеността й.
Вили, чувствате ли се пролетно момиче?
Обичам пролетта, както и другите сезони. Сега купувам цветя и ги слагам в двора. Да гледам разцъфването им, цветовете им – розови, червени, цикламени, ми доставя огромно удоволствие. Пролетта е период на творчески подем за мен. Човек може да се занимава с градинарство и с какво ли още не, за да дава живот и да гради.
Скоро имахте рожден ден – отдавате ли голямо значение на личните празници или...?
Нито отдавам голямо значение, нито ги неглижирам (смее се). Имало е случаи, когато по-шумно съм празнувала. Тази година отбелязах рождения си ден в по-тесен, семеен кръг, с най-близките си хора.
Навъртането на годинитите кара ли ви да се замисляте?
Със сигурност равносметката, която правя, е, че се чувствам удовлетворена за годините, на които съм и за нещата, които съм постигнала и съумяла да задържа. Мога да кажа, че съм доволна от себе си (смее се)!
Това, че сега не играете в театъра и в киното, пауза ли е за актьорската ви професия?
Аз следвам пътя и знаците, и усещанията, и се стремя да съм съответна на реалността. Когато виждам, че нещата са в застой, както беше по време на Ковид, когато има и други странични фактори, които не мога да контролирам и не зависят от мен, така съм устроена, че търся вратичка и начин, за да „захапя” следващата си цел. В случая е мечта, която съм имала и това е психологията. Защото, ако се оставя на това, че съм човек на изкуството, но няма роли, както и да се отдам на жалване, и на безперспективно мислене, разбира се, човек минава и през това, но е по-важно как излиза от подобно състояние.
Как се появи желанието да учите психология, заниманията с йога ли ви накараха да задълбочите познанията си?
Желанието ми да уча психология назря и от факта, че станах родител. Идването на детето е фундаментална промяна в живота на всяка жена, а и аз усетих, че това е моментът, в който мога да надграждам, както и да развия друг вид потенциал в себе си. Цялата идея е, че човек първо трябва да тръгне от себе си. Защото няма как да си полезен и да помагаш на другите, ако ти не си здрава личност.
Още 2014 г. изкарах курс по йога и още следващата година започнах да преподавам на групи, което е до ден днешен и се развива много добре. Йога като определение и дефиниция е една методологическа и практическа система, която дава възможност човек да е физически и психически здрав, и е много добър начин да има контрол върху емоциите си. На първо място йога практиката ми носи удовлетворение, защото раздавам това знание на други хора и виждам, че те се чувстват прекрасно. Минала съм през много обучения към Българската федерация по йога – година и половина съм учила следдипломна квалификация, което също ме удовлетворява. Догодина ми предстои да се дипломирам като психолог в НБУ, което ми е приоритет. Паралелно с това уча и психотерапия, и водя йога практики.
Но не сте обърнала гръб на актьорската професия, нали?
Не, разбира се! Дори ходя на кастинги, когато дадена роля ми хареса.
А коя е ролята, която ви е донесла най-голямо удоволствие?
Всички роли са ми донесли удоволствие. Но като връх и най-голямо постижение в кариерата ми е наградата, която взех на „Холивуд филм фест за филма „Открадната светлина”. Това е признание и съм оценена от хора, които са в меката на киноиндустрията. Разбира се и филмът „Шивачки”, както и други български филми, в които съм участвала и тв сериалът „Столичани в повече”, който допринесе за голяма популярност и многото роли в американски продукции, които са предимно главни, всичко това ми носи удоволствие.
Когато снимате филма „Шивачки” ли ставате приятелски с Алекс Сърчаджиева?
Да, това е моментът, когато станахме много близки с Алекс. Тогава ние дори живяхме заедно, за да изградим ролите си.
И сега ще ви „обърна” към семейството и детето ви, което на колко години стана?
Красимир е на 8 години и вече е ученик. Той ме научи на това, че трябва да се развивам и да не спирам. Осъзнах колко е важно да бъда максимално добър родител и това, което зависи от мен, да го правя и непрекъснато да разширявам кръгозора си.
Стремите ли се детето ви непрекъснато да е ангажирано с допълнителни занимания и спорт или се оставяте то да ви води?
Клишетата затова са клишета и са останали във времето, защото са и вярни. Златната среда е ключът към баланса и към успеха. Въпросът е как се постига това? А то е въпрос на избор, на възможности, на време, на модел как самите родители са възпитавани, защото тертипът се пренася в поколенията... Родителят сам трябва да прецени дали да излезе от „схемата”, в която той е отглеждан и дали иска да надгражда и да не допуска някакви грешки, ако такива има в неговото порастване. Естествено, че идеалният вариант е балансът. Аз съм от родителите, които се опитват и да показват на детето си, че то има ресурса и възможностите да се справя, за да не остава с впечатление, че е неспособно и няма никакви очаквания от него, но трябва и да се внимава с това, за да не се свръх завишават тези очаквания. Така че границата е тънка (усмихва се). По-скоро съм от тези майки, които винаги ще помогнат и подкрепят тогава, когато детето само пожелае. Но, ако то не желае, ще се отдръпна и ще го оставя да се оправя само. То това е майката – да помага, не да задушава, особено, когато има момче.
В тази връзка, когато той беше по-малък ходеше на плуване, на уроци по ментална математика, на футбол и карате. Сега вече с баща му, който го и запали, ходят по мъжки на тенис на корт. Краси е много темперапентен, състезателен тип, енергичен е и мотивиран да тренира. Ходи по турнири, има среда и това е прекрасно, защото спортът дава много. Подкрепям и него, и съпруга си, аз също ходя на тенис. А и Краси вече е голям и само го насочваме с баща му и съдействаме там, където той има желание и страст, да се развива. Важно е да следва своя път.
Какво е усещането ви – на правилния път ли сте и в личен, и в професионален план?
Чувствам се удовлетворена и много подкрепяна от съпруга си, от майка си и от най-близките си хора, което е много, много важно за мен. Благословена съм в това отношение! А като цяло съм целеустремена личност, искам да градя и да постигам, и да следвам пътя и мечтите си!
