На 16 ноември 1946 г. в Колорадо се ражда Терънс Маккена - американски ентоботаник, психонавт, лектор и писател, наричан "Тимъти Лиъри на 90-те". Маккена става световноизвестен с книгата си "Храната на боговете" (Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция) - едно изумителното пътешествие на ума, тялото и душата в потайните на човешкото съзнание и осъзнаване. Маккена изследва влиянието, което приемането на различни вещества оказва не само върху съзнанието на отделния индивид, но и върху развитието на човешката цивилизация. Предлагаме ви да прочетете избран откъс от епилога на книгата: Да погледнем навън и в себе си, за да съзрем море от звезди.

Снимка: Wikipedia/Jon Hanna

Как психеделиците могат да помогнат при увреждания на мозъка

От саваната към звездолета

Човешката история представлява едно продължило петнадесет хилядолетия бягство от праисторическата африканска хармония, за да се стигне и до онзи апотеоз на самозаблудата, обезценяването на всички ценности и масовата гибел през XX в. Днес стоим пред прага на вълнуващи открития: полетите до звездите, технологиите на виртуалната реалност и възкресението на шаманизма, с което ще бъде оповестена раздялата с маймунското тяло и племенната група, в които досега сме пребивавали. В зората сме на нова епоха - епохата на въображението. Шаманистичните растения и разкриваните от тях светове са световете, от които някога сме дошли, светове, изпълнени със светлина, сила и красота, които под една или друга форма се крият в есхатологичните видения на всички световни религии. Можем да получим това щедро наследство само ако преобразим, колкото се може по-бързо, нашия език и самите себе си.

Да преобразим своя език означава да отхвърлим онази представа за себе си, наследена от властническата култура - за съгрешилото Божие творение, което напълно заслужено е било прокудено от рая. Раят е наше естествено право и за него може да претендира всеки от нас. Природата не е наш враг, за да бъде поругавана и покорявана. Природата - това сме ние и към нея трябва да лелеем почит и да я изучаваме. Шаманизмът винаги е знаел това и в своите най-автентични проявления винаги е повтарял, че по Пътя ни трябват съюзници. Тези съюзници са халюциногенните растения и онези мистериозни мъдри същества, сияйни и трансцендентални, които обитават паралелното измерение на екстатичната красота и са разбрали, че е крайно време да се завърнем към онова, от което сме се отрекли.

Психеделичните вещества предизвикват по-високо ниво на съзнание

Да съзрем най-сетне себе си

Сега можем да пристъпим към една нова визия за самите нас и нашата роля в природата. Ние сме вид, който се приспособява към всякакви условия, същества, които измислят, създават и разрешават проблеми. Тези щедри дарове, паднали се единствено нам и дошли от еволюционната матрица на планетата, не са за нас - нашата облага, удовлетворение и най-голяма слава. Те са за живота; те са нашата отлика и принос към великата общност на органичното съществувание, ако ще ставаме грижовния градинар и майка на собствената ни майка, каквато е живата планета.

И тук се случва едно велико тайнство. Сред бавно променящата се пустош на неразумната природа ние сякаш за първи път съзираме себе си. Едни такива колоритни, своенравни и изпълнени с надежди и мечти, които, поне доколкото знаем, са нещо уникално във Вселената. Толкова дълго сме спали, смазани от властта, която сме поверили на най-убогите части на телата си, но и на най-убогите сред самите нас. Време е да ставаме, време е да приемем факта, че трябва и можем да променим своето съзнание.

Кейси Мъсгрейвс сподели, че психеделиците са я доближили до планетата и човечеството

Дългата, нощ на човешката история най-сетне свършва. Вятърът е утихнал, а на изток розовее настъпващата зора. Но затова пък в света, който винаги сме познавали, мракът ще става все по-дълбок и сенките все по-дълги, за да настъпи и онази нощ, която не ще познае своя край. По един или друг начин историята на глупавата маймуна приключва завинаги. Нашата съдба е да обърнем гръб без капчица съжаление на онова, което е било, и тогава ще видим не друг, а самите себе си, своите родители, любими и деца, ще съберем сечивата, добитъка и своите стари мечти, и ще продължим пътя си през умозримите селения на познанието. Да се надяваме, че там, където винаги сме се чувствали най-уютно и най-вече като самите себе си, нашето дирене на смисъла в безкрайния живот на въображението най-сетне ще се увенчае с успех, докато лудуваме на воля по полята на възвърнатия Рай.

Продължи да четеш