През последните години клиничните изпитания и лабораторните изследвания показаха, че психеделичните вещества - приемани в контролирана среда - могат да подобрят разстройствата на настроението, включително тежка депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство. Сега все по-голям брой учени проучват дали тези мощни вещества могат да лекуват и физически увреждания на мозъка. Това би могло да има значение при лечението на инсулт и травматично увреждане на мозъка (ТУМ), както и за мозъчни заболявания - включително Алцхаймер и Паркинсон, пише National Geographic.

Психеделиците са клас съединения, които променят съзнанието. Към тази група вещества се числят: диетиламид на лизергиновата киселина (LSD), псилоцибин (известен още като магически гъби; бел.ред.), метилендиокси-метамфетамин (MDMA, екстази) и други. Всяко от тях въздейства върху мозъка по различен начин.

Снимка: iStock

Повечето досегашни изследвания на мозъчни увреждания – проведени върху лабораторни животни, със само няколко малки проучвания върху хора - сочат потенциала на психеделиците да ограничат увреждането на мозъка, да стимулират раждането на нови неврони на мястото на увредените и да отворят прозорците за учене, които позволяват на мозъка да придобива нови умения. Едно от последните проучвания, публикувано в най-престижното научно списание Nature, показва, че лабораторни животни, приемащи психеделици, са усвоили определени умения в зряла възраст, а не по време на детството си.

Тези вещества биха могли да се окажат особено ценни, тъй като при състояния на мозъчни травми обикновено липсват ефективни терапии.

Човешките мозъци се развиват така, че определени умения се усвояват най-лесно по време на определени етапи от развитието, известни като критични периоди. Хората, които се опитват да научат нов език в зряла възраст, обикновено разбират тази концепция, тъй като критичният период за езика приключва след тийнейджърските години.

И все пак това лято учените от университета "Джон Хопкинс" съобщиха, че възрастни гризачи, на които е даван психеделик, са усвоили определени умения за общуване, които обикновено се придобиват само в юношеска възраст.

Подобна способност има значение за лечението на инсулти и ТУМ. Когато човек претърпи тези травми, много неврони в мозъка се увреждат. За щастие, критичният период на учене на речта и двигателните умения се възстановява по естествен начин след събитието, което позволява на човека да възстанови някои от загубените си способности. Но той обикновено се затваря в рамките на шест месеца, което възпрепятства подобрението след този период.

В проучването възрастни мишки, лишени от определени социални умения, са били обучени да свързват определена среда със самота, а друга - с общуване. След като им е дадена еднократна доза LSD, псилоцибин или друг психеделик, те могат да изберат да прекарат време в някоя от двете среди. Мнозинството от тях предпочели социалното място.

Снимка: iStock

Всички наркотици имат този ефект в рамките на изследването, но тези, които предизвикват най-дългото психеделично преживяване при хората, отворят отново критичния период на гризачите за най-дълго време след това. При LSD например, чийто психеделичен ефект продължава около 10 часа, мишките продължават да научават стойността на социализацията месеци след това, в сравнение със седмици при психеделиците, предизвикващи по-кратки халюцинации.

Вероятно това се случва, тъй като продължителното задържане на психеделици като LSD в рецепторите претоварва невроните и ги кара да натиснат нещо като бутон за нулиране, пише БГНЕС. Получената каскада от клетъчни събития рестартира мозъка към по-ранен етап на развитие.

Продължи да четеш