Романът "Дюн" и петте последващи книги от цикъла превръщат американския писател Франк Хърбърт в икона на научно-фантастичната литература. Сагата "Дюн" засяга теми като човешката еволюция и оцеляване, екологията и връзките между религия, политика и власт, като не без основание е смятана за една от класиките в научната фантастика. Научно-фантастичният роман вдъхнови и най-новия филм на режисьора Дени Вилньов, а магическият свят на "Дюн" от своя страна е вдъхновен от магическите гъби, с които авторът Франк Хърбърт експериментира. Да, пътят до създаването на сагата за "Дюн" е много по-интересен и дълъг, отколкото зрителите в киносалоните вероятно подозират...
Франк Хърбърт (1920-1986) започва да работи по "Дюн" през 1959 г. Той успява да се посвети с цялото си сърце на писателската кариера, защото съпругата му се завръща на пълен работен ден като копирайтър за универсални магазини и става основният източник на доходи за семейството през 60-те години на миналия век.
Романът "Дюн" е публикуван през 1965 г., като основополага началото на едноименната сага. По-късно Хърбърт споделя пред Уилис Е. Макнели, че романът възниква, когато му е възложено да напише статия в научно списание за Орегонските дюни - пясъчните дюни, разположени край Флорънс, щата Орегон.
Той се увлича прекалено силно с това и в крайна сметка създава много по-обемен суров материал, отколкото е необходим за създаването на една статия. Всъщност въпросната статия така и никога не излиза, но посява семенцето, от което ще избуи идеологическото стъбло на сагата "Дюн".
Друг важен източник на вдъхновение за "Дюн" е опитът на Хърбърт с псилоцибина (активната съставка в психеделичните гъби) и хобито му да отглежда гъби, според разказа на миколога Пол Стаметс.
"Дюн" отнема на Хърбърт шест години на изследвания и писане, за да завърши творбата, която е била много по-обемна от всеки друг комерсиален научно-фантастичен роман по онова време. Списание Analog (преименувано по-късно на Astounding) публикува "Дюн" в две отделни серии, включващи осем части - "Dune World" през декември 1963 г. и "Prophet of Dune" през 1965 г. Впоследствие романът е отхвърлен от близо двадесет издателства, а един от редакторите пророчески пише: "Може да правя грешката на десетилетието, но..."
След публикуването си през 1965 г. "Дюн" се превръща в първия роман-представител на екологичната научна фантастика, като съдържа множество широкообхватни, взаимосвързани теми, като е написана от гледните точки на много герои. Този метод бива срещан във всички други зрели творби на Франк Хърбърт.
Малко известен факт е обаче, че меланжът (или "подправката") - наркотикът, по който всички са обсебени в новия научно-фантастичен киноепос "Дюн", е вдъхновен от магическите гъби. Франк Хърбърт притежава личен афинитет към псилоцибина (естествено срещащо се психеделично съединение, произвеждано от няколко гъби) и това е тайната зад един от най-значимите аспекти на сюжета на филма - естествено срещащ се наркотик, открит на планетата Аракис, който подхранва не само междузвездните пътувания, но притежава и разширяващ съзнанието ефект, пише The Debrief.
Романът на Хърбърт от 1965 г. ни представя цяла цивилизация, която непрекъснато се опитва да се добере до "подправката". Тя се счита за най-ценният ресурс в цялата галактика - не само защото служи като гориво, но също така е свещен халюциноген с големи ползи за здравето. Някои герои се пристрастяват към подправката, което кара очите им да придобият по-тъмен нюанс на синьото.
Редом с тази мощна субстанция в основата на историята, около нея се въртят още множество други жизненоважни теми - като политиката и духовността. "Често цитиран като първия научно-фантастичен роман на екологична тематика, един от основните антагонисти на Дюн е експлоататорският характер на самата цивилизация", гласи статия в Psychedelic Spotlight.
Някои от темите в този роман са доста актуални – особено като се има предвид, че е написан преди 56 години. Не вероятно, а със сигурност Франк Хърбърт е изпреварил времето си с десетилетия. И вероятно "подправката" има доста общо с това...
Историите около "Дюн" неведнъж са били свързани с употребата на психеделици. Култовият мистично-сюрреалистичен режисьор Алехандро Ходоровски, който някога е планирал да снима лента, базирана на романа "Дюн", казва, че е "искал да направи филм, който да даде на хората, които по това време са приемали LSD, халюцинациите, които са получавали от този наркотик - но без халюцинации". Повече може да видите в документалния филм "Дюн на Ходоровски" (Jodorowsky's Dune).
Романът "Дюн" вероятно е вдъхновил и прякора "подправка", използван за мощното психеделично вещество DMT. Всеки, който свързва научно-фантастичния роман с употребата на психеделични вещества, не греши - ето защо.
Според статия в The Daily Grail легендарният миколог Пол Стаметс коментира, че Франк Хърбърт е талантлив и иновативен любител на гъбите.
"Франк Хърбърт, добре познатият автор на книгите за "Дюн", ми разказа своята техника за използване на спори. Когато го срещнах в началото на 80-те, Франк обичаше да събира гъби в имота си близо до Порт Таунсенд, Вашингтон", казва Стаметс.
Франк също така е доверил на Стаметс, че "Дюн" е бил вдъхновен от собствения му психеделичен опит с магическите гъби.
В книгата си от 2005 г. "Mycelium Running: How Mushrooms Can Help Save the World", Стаметс казва: "Франк продължи да ми разказва, че голяма част от предварителни идеи за "Дюн" – магическата подправка (спорите на гъбите), която позволява изкривяване на пространството (психеделичен трип), гигантските червеи (личинките, които се хранят с гъби), очите на Фриман (синият цвят на някои псилоцибинови гъби), мистицизмът на женските духовни воини, Бене Гесерити (вдъхновена от историите за Мария Сабина и култовете на свещените гъби в Мексико) – идват от възприятието му за жизнения цикъл на гъбите, а въображението му е било стимулирано от неговите преживявания, свързани с използването на магически гъби."
През 1984 г. "Дюн" получава първата си филмова екранизация, към която очакванията са били големи, тъй като зад проекта застава режисьорът Дейвид Линч. Въпреки големия бюджет и известните актьори, филмът е зле приет от критиката и зрителите и се превръща във финансов провал в САЩ, въпреки че е отлично приет в Европа и Япония. Филмът инкасира 30,9 млн. долара при бюджет от 40 млн. долара - най-големият бюджет за филм по онова време, и беше оценен негативно от критиците. След излизането на филма в киносалоните Линч се отрича от финалната му версия, заявявайки, че оказаният натиск от продуцентите е ограничил артистичната му визия. Най-малко три версии на "Дюн" са пуснати в целия свят, като Линч държи да бъде премахнато името му в някои от тях и е кредитиран под псевдоними.
Новата адаптация на "Дюн", дело на режисьора Дени Вилньов, се справя не само много по-добре в световния боксофис (400 млн. долара приходи при 165 млн. долара бюджет), но същевременно остава вярна на тематичната сложност, политическия схематизъм и изграждането на света на Хърбърт.
Тя вдъхва живот на визионерския поглед на автора и прославя психеделиците. Ако втората част на филма се придържа толкова точно към оригиналния роман, колкото първата част на Вилньов, вероятно следващия път ще видим и научим много повече за "подправката".
Ще стане ли Пол Атридес (в ролята Тимъти Шаламе) зависим от "подправката" поради виденията, които му дава? Ще бъде ли Меланж единственото разширяващо съзнанието вещество, който ще видим в следващия филм? Само времето ще покаже. А дотогава – гледайте "Дюн" – толкова хубав, че ще ви накара да пътувате из необятната Вселена. "Дюн" спечели пет награди БАФТА, като имаше общо единадесет номинации. Филмът има цели 10 номинации за наградите "Оскар" 2022, включително в най-престижната категория - за най-добър филм.