Може би сте го гледали в „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ или го помните от „Бодигард“, в който си партнира с Уитни Хюстън. А ако сте почитатели на сериалите и следите новите неща, може би сте го гледали и в продуцирания от него „Йелоустоун“. Но когато говорим за Кевин Костнър, който днес навършва 68 години, има един филм в кариерата му, който засенчва всичко останало – епичният „Танцуващият с вълци“.
Преди танца – как Кевин Костнър стана холивудска звезда
Като повечето актьори в началото на кариерата си Костнър трябвало да се снима в реклами, в малки роли и в съвсем незначителни филми. Една от тези роли е във филма „Голямото замръзване“, в който играе самоубил се студент, който се появява само в някои сцени с ретроспекция. 28-годишният Костнър приема ролята само защото е приятел на режисьора Лорънс Касдан и защото получава обещание за по-голяма роля в следващия му филм.
През 1985 г. Касдан изпълнява обещанието си и взема Кевин Костнър във филма си „Силверадо“. Това се оказва ролята, благодарение на която продуцентите в Холивуд забелязват таланта му и започнали да го търсят. През 1987 г. Костнър се снимал в „Недосегаемите“, а след още две години в „Поле на мечтите“. Благодарение на тези филми придобива статут на холивудска кинозвезда, но най-голямото постижение в кариерата му тогава тепърва предстои.
„Танцуващият с вълци“ и как само Кевин Костнър прозря потенциала на историята
Филмът „Танцуващият с вълци“ тръгва по кината през 1990 г., но историята на филма започва по-рано – в средата на 80-те години. Тогава сценаристът Майкъл Блейк създава сценария и започва да търси студио, което да го купи. Никой обаче не проявява интерес и той се отказва. За негов късмет Блейк е работил с Кевин Костнър по филма „Рицарите Стейси“ и двамата са приятели.
След като прочита сценария, Костнър веднага разбира, че в историята има потенциал и насърчава Майкъл Блейк да я развие в роман, тъй като така шансът някой да я екранизира е по-голям. Когато книгата е завършена се оказва почти толкова трудно да се намерят издатели, колкото продуценти.
Романът излиза с меки корици през 1988 г. и Кевин Костнър веднага купува правата за екранизирането му, решен сам да го режисира. Работата по филма започва на следващата година и снимките продължават четири месеца. Костнър изпълнява главната роля, а тъй като е отличен ездач сцените на кон не представляват никаква трудност за него.
Когато през 1990 г. филмът тръгва по кината се чуват някои критики. Според един специалист създателите са направили грешка, като са наели жена да учи актьорите на езика на индианското племе Сиукси, тъй като в техния език има мъжко и женско наречие. На него и негови приятели от коренното население на Америка им е било смешно да гледат как мъже говорят като жени.
Като цяло обаче критиците са единодушни, че филмът е почти перфектен. Доволни са и самите индианци, тъй като това е едно от най-точните и обективни представяния на бита на предците им. Колкото до публиката, резултатите в боксофиса говорят категорично – филмът, който има бюджет 20 милиона долара, печели 180 милиона само в САЩ, а общите приходи от света са близо 425 милиона долара.
На церемонията по раздаването на наградите „Оскар“ през 1991 г. филмът е номиниран в 12 категории и печели 7 статуетки. Кевин Костнър не успява да получи „Оскар“ за главна мъжка роля (побеждава го Джеръми Айрънс за „Обрат на съдбата“), но пък прибира вкъщи две награди – за режисура и за филм на годината. Никак не е зле за режисьорски дебют!
И макар Кевин Костнър никога отново да не повтаря постижението си („Пощальонът“ - вторият филм, режисиран от него, се проваля напълно), успехът с „Танцуващият с вълци е достатъчен повод за гордост. И до днес критиците му дават предимно положителни оценки и филмът често е сочен за един от великите в американското кино.
Самият Костнър продължава да работи, макар и в последното десетилетие да стои под радара на големите награди. Участва в успешния сериал „Йелоустоун“, който продуцира, както и в драмата „Остави го да си иде“, в която изпълнява главната роля.
