"Аз бях сигурна, че ще спечелиш. В самото начало дори не се развълнувах, защото вярвах в теб! Вълнението дойде след това!" Това ми написа майка ми минути, след като спечелих наградата."
Станимира Атанасова, журналист от спортната редакция на bTV, бе избрана за най-добър млад спортен репортер в света за 2023 г. Една награда, която идва не просто като признание за журналистически труд, а и като потвърждение, че когато разказваш история със сърце, то неговият ритъм винаги стига до хората. И една майка, която вярва и винаги застава зад детето си и в ежедневието, и в победите му.
"Писмо до теб" е изповедта на един от най-добрите български баскетболисти на колички Персиян Еленков, която Станимира разказва. Преди 5 години той едва оцелява в катастрофа, като губи крака си, но благодарение на вещата намеса на неизвестен мъж, който му оказва първа помощ на магистрилата, днес живее втори живот. И всичко можеше да спре до тук. Но достатъчно ли би било? В ритъма на онова сърце, което разказва истории, бие и друго - на спасителя на Персиян Еленков, който се обажда на Станимира Атанасова с думите:
"Добър вечер, мисля, че търсите мен."
От другата страна на телефона е д-р Светлин Цонев - лекарят с огромно сърце, който спасява човешки живот, като прави турникет на тежко раненото момче и вика Спешна помощ. От тук историята заживява свой собствен живот. Но да се върнем в началото...
Кажи ми кой беше онзи момент, когато се роди идеята да разкажеш историята на Персиян? Стоеше си една жена един следобед, в търсене на вдъхновение, и...
За историята на Персиян знаех много преди да я разкажа. И като казвам много - около година стоеше написана в един тефтер с идеи за репортажи. Не ме питай защо толкова дълго съм отлагала. Не знам.
Много силно обаче вярвам в съдбата. Вярвам, че неслучайно точно миналата година, през март, разказах тази история.
Трябвало е да се случи точно в този момент, за да има тази изключителна развръзка. История, след която вече нищо не е същото. Много по-хубаво е!
"Най-добрия млад спортен репортер в света за 2023 г." - кое те радва най-много, че си най-добра "в света", че е в областта на "спорта", или че си "млад"?
Всичко върви ръка за ръка. Спортът ме завладя преди повече от 17 години. Даде ми хоризонт да вярвам в себе си, да се боря и да бъда сигурна, че невъзможни неща няма. Научи ме да искам да съм първа. Преди това обаче ме научи, че победител се става по време на пътя, по който вървиш.
И да, исках първото място. Исках го, защото тази история заслужава да бъде победител. Исках го, за да докажа, че в България можем. Да, можем да бъдем сред най-добрите.
В най - трудните моменти, в моментите, в които искаш да се откажеш, в които се луташ и не си сигурен накъде вървиш, но намираш сили да продължиш - ето тогава се превръщаш в победител.
Радвам се съм победител в категорията за млади репортери, защото вярвам, че ние сме бъдещето. В нас се крие силата и енергията. Щастлива съм, че сега съм "най-добрият млад спортен репортер в света", но още по-важното е да вървя към това да бъда още по-добра! И не на последно място - да благодаря на спорта. Той е чудо!
Какво казаха най-близките ти - мама, тате?
"Аз бях сигурна, че ще спечелиш. В самото начало дори не се развълнувах, защото вярвах в теб. Вълнението дойде след това!" Това ми написа майка ми минути, след като спечелих наградата.
Разбира се, първото, което ми казаха е, че се гордеят. Знаеш ли, понякога най-близките ни хора вярват дори повече в нас от нас самите. Имам невероятни хора около себе си, които вярват в мен през всичките тези години. Това е най-голямата награда. Получавам страшно много любов в този момент и само мога да кажа, че съм безкрайно щастлива!