Рени Гайтанджиева или Рени, както я познават феновете й, има дълга музикална кариера, която не започва с поп фолк. Тя стартира като певица в скандинавските страни, където пее поп и рок музика. И това продължава 10 години. Получава предложение да замине за Южна Корея, където да се изявява в същия стил на английски език. По същото време й предлагат да пее и в Швейцария, но да изпълнява сръбска музика. За този стил Рени не знае нищо, както и нито една песен. Престава си няма коя е Лепа Брена, Цеца и Весна Змиянац. Съвет на майка й обаче я праща в Швейцария. Рени научава 5 сръбски песни и постепенно се оказва, че именно тази музика „лежи” много добре на гласа й. Но и днес певицата е откровена, че никога не е искала да пее в Сърбия и да става известна там. Гоца Божиновска я кани на гости в Белград и я запознава със Саша Попович, който е продуцент и собственик, заедно с Лепа Брена, на музикалната компания „Гранд Прадакшън”. Именно той й предлага да опита и да направят сръбски песни, което е прецедент. Дотогава не е имало българка, въобще чужденка, която да е стъпила на сръбска сцена. „Никой нито ме знаеше, нито ме беше чувал как пея казва Рени. - Представих се с песента „Слободна съм као птица”, която е моя, както и всички 4 сръбски албума, които съм издала там. Толкова възторжено ме прие публиката, че не можех да повярвам.”
Следват хитове, които я нареждат в десетката на сръбските изпълнители, като „Мерцедес” и други песни. Прецедент е и появата й на сръбска сцена с Орлин Горанов, който пее на български с нея дуетната им песен „И за теб ли е така”. И в момента, в който Рени е на път да пее в чужбина, редом с големите звезди, среща любовта и бащата на децата си – Борис Пилософ. И както казва: „Влюбих се опасно! Сюжетът на всяка песен, която съм изпяла след това, ми се е случил в живота действително. Зарязах всичко малко по малко. А той ме познаваше, беше голям психолог и знаеше, че каквото поиска, аз ще го направя, дори да зарежа пеенето. Което й направих постепенно. Родих първия си син Борис, след това и втория - Аспарух. Пеех все по-рядко. Канят ме на интервю в Босна, например, и той вместо да ме поощри, казва – „Както прецениш”. А аз съм колеблива – зодия Близнаци съм и само това ми трябва. След като отстъпих от успешната кариера, която бях изградила в Сърбия, заминах с децата в Израел, уж и с баща им, който твърдеше, че там ще е по-добре за всички... Един ден показвах стари клипчета на големия си син и му казах да види майка му, че е била известна. Той недоумяваше защо сега не съм. Но аз помня, че и той не беше щастлив, когато отсъствах от къщи и ходех на участия. Истината е, че така съм отгледана и възпитана. Помня, че майка носеше дори един бонбон, ако някой я беше почерпил, за да го раздели между мен и сестра ми. И явно това ми е предадено и на мен, така че няма как по друг път да хвана?”
Низ от събития - и лични, и професионални съпътстват живота на Рени и сега, когато отново пее. Сръбската телевизия DMSAT за пореден път я включи в празничната си програмата. В навечерието на Нова година певицата винаги получава покани от медията, която е собственост на Драгана Миркович, както и от тв „Гранд” в съседката ни. За конкретния случай, за връщането й към сцената, за семейството, любовта, раздялата, новата любов, идващите празници и вярата в доброто Рени говори открито, без притеснения и звездеене пред ladyzone.bg.
- Рени, защо напоследък отношенията между колежките ти са някак неискрени?
- Дори не се поздравяваме... Не знам, за мен това е някаква комплексарщина. За мен е нормално да се забавляваме заедно, това видях и сега в Сърбия, като ходих за снимките в DMSAT. Седяхме всички заедно, смеехме се, шегувахме се. Миле Китич излиза на сцената, за да изпее песента си, а през това време с Драгана Миркович танцуваме отстрани и купонясваме. Е, какво – Драгана Миркович е толкова голяма звезда, но не се надува и не гледа от високо. Помня, че преди години, бях още в Израел, когато Глория направи първия си дует с дъщеря си Симона, толкова ме развълнува, че й се обадих по телефона, за да й го кажа и за да я поздравя. Есил Дюран, която ми е приятелка, ми помогна при завръщането ми в България от Израел. Подари ми песен, писана за нея – „Губиш ти”, което беше моят старт през 2015-та година. Помогна ми с тоалета за клипа – една красива, зелена рокля. Сега споделих новата песен на една нова певица – Сара, която е много сладко и кадърно момиче. Помня, когато работех в Швейцария, щом се разбереше, че сърбин отваря ново заведение, всички се втурваха в него, за да го подкрепят. А у нас, като се случи нещо подобно, реакцията е: „Да, бе, ще ходиме да му пълним гушата на тоя!” Защо сме такива българите? Лошо е това! И България ще е по-добре, ако ние си помагаме, а не да си завиждаме.
- Защо все по Коледа правим добрини?
- Аз участвам в много благотворителни инициативи и никога не съм парадирала с това. Когато правиш добро, или го правиш от сърце, или не го правиш. Сега се включих в инициатива за възрастни хора. Те са най-ощетени в нашата държава. Има толокова самотни от тях... Напазарувах продукти от първа необходимост – боб, леща, захар, олио, брашно... А и колкото повече правиш добро, то ти се връща. Изпитала съм го вече върху себе си. Господ наистина помага на добрите хора – от личен опит го знам това. Вярно е, че Коледа е времето, когато има повече инициативи, но благотворителността трябва да е през цялата година. Сигурна съм, че всеки от нас познава един възрастен човек или дете, които може да зарадва. Какво пречи да даваме, да помагаме...
- Казваш, че доброто се връща – дай конкретен пример.
- Имала съм няколко случая. Единият е от най-тежкия период в живота ми, когата се върнах от Израел. Там бях с децата си, защото баща им твърдеше, че това е добър избор и за тях, и за мен. Аз се върнах първо без тях, за да мога да подготвя почвата. Хората бяха отвикнали да ме виждат на сцената, бях преустановила и кариерата си. За да завъртя отново колелото, изкараните пари, които хич не бяха много, влагах в новото жилище, където трябваше да живеем. И в един момент тотално бях без пари. Вървях и се чудех какво да правя, когато телефонът ми звънна. Орлин Горанов беше от другата страна на линията. Той ми отправи покана, ако съм свободна през януари 2016, да заминем на турне в Канада. А беше краят на ноември 2015 г. В момента, в който чух това от него, започнах да рева. Е, няма ли Господ! Другият случай е от 2016 г., когато децата вече си бяха тук. На 21 юни малкият ми син Аспарух има рожден ден. Преди това, за да е по-плавен преходът за тях, връщайки се от Израел в България, ги заведох в Турция на почивка. Естествено, това са пари, които трудно съм изкарала, но само за да направя децата си щастливи, правя всичко. След това организирах рождения ден на детето и парите отново бяха на нула. В автомобила пътувах с децата и се тюхках пред големия си син, че пари вече няма. И в същия момент получих съобщение: „Рени, свободна ли си на 21 юни?” Това беше същата дата, на която Аспарух е роден и чийто рожден ден вече бях организирала. Попитах къде е участието и от колко часа. Оказа се, че е на същото място, където ще празнуват децата, но от по-късен час. Имах време да бъда на празника с тях, след това ги закарах вкъщи, сложих си сценичните дрехи и отново се върнах за участието. А и изкарах пари, от които толкова имах нужда. Кажи ми – няма ли Господ!? Той прави добро на добрите хора... Добър човек съм, защото имам нужда от пари заради децата, а не за да ходя на почивки или да си задоволявам някакви капризи.
- Внеси повече яснота около разпада на връзката ти с бащата на синовете ти – Борис Пилософ. Защо заминахте за Израел и защо се върнахте в България?
- Като се върна назад, съм била като омагьосана... Толкова сълзи изплака майка и все ме питаше дали съм сигурна, че трябва да замина за Израел. Твърдението на Борис беше, че като заминем, животът ни ще бъде по-добър там. Макар да не сме живели лошо тук, имахме си всичко. Идеята беше да сме заедно цялото семейство. Борис обаче започна да идва на „спирка почивка” – от време – на време. И това продължи повече от 3 години.
- Кога усети, че нещо се случва в отношенията ви с Борис?
- В един момент си дадох сметка, че тотално се обезличавам, а с този човек се отдалечаваме. Когато двама души не са заедно и не делят проблемите, неминуемо отношенията им охладняват. Аз станах много нервна, не можех сама себе си да понасям, преставям си какво е било за околните. Големият ми син Борис ме попита защо не се усмихвам вече. Просветна ми, че наистина се случва нещо с мен и за да са щастливи децата, трябва да е щастлива и майката. А аз вече не правех това, което обичам. Липсваше ми сцената, музиката, любовта на феновете ми! Нямам нищо против жените домакини, но аз не съм такава и това никога не е бил моят живот. А Борис ми задаваше въпроса какво ми е? Сметките ми били платени, хладилникът ми бил пълен... Това още повече ме накара да се замисля как този мъж смята, че аз ще се задоволя само с това. Да, вероятно има жени, които биха били доволни от този начин на живот и дори ще го предпочетат, но не и аз. Аз трябва да съм постоянно в екшън, в противен случай не чувствам, че живея. Тогава взех решение, че се връщам в България с децата и го направих. Борис се беше постарал да започна от нула, макар да имах свой апартамент и автомобил преди да замина в Израел. Никога не съм предполагала, че бащата на децата ми ще ни причини подобно нещо. Но въпреки трудностите, които ме посрещнаха у нас, не се примирих. Силна жена съм и искам да дам пример на други жени да се борят с проблемите си, когато ги застигнат.
- Как се промени семейството ти, след случилото се?
- Промени се много... Оказа се, че има толкова разходи, за които трябваше сама да се погрижа. Децата бяха учили в Израел и тук в началото им беше много трудно. Ходеха и на частни уроци, за да могат да превъзмогнат езиковата бариера и писмено. Големият ми син почти не можеше да чете на български език. Имаше проблем и с английския език... Но любовта е тази, която ни съхрани заедно. Майка ми също живее с нас и много помага, както винаги го е правила, дори и в Израел е идвала, за да е близо до нас. Децата имат постоянна нужда да им се повтаря, че ги обичаш и аз го правя.
- Сега има ли мъж до теб?
- Скоро официално обявих пред децата, че до мен има друг мъж, който ме прави щастлива. Много важно беше те да одобрят връзката ми и да харесат този човек. За радост, позитивните чувства са от двете страни. Може би децата виждат, че този човек ме прави щастлива, което е щастие и за тях.
- Къде и как ще празнувате Коледа и Нова година?
- За Бъдни вечер и Коледа ще бъдем у нас с моя приятелка, която ще долети от Америка. Майка ще сготви, но и аз мога да готвя.
- Обичаш ли да ти правят подаръци?
- Важен е жестът, а не подаръкът да е скъп. Предпочитам аз да правя другите щастливи, нямам нужда от нищо, щастлива съм, децата, сестра ми и майка ми са живи и здрави, имам човек до себе си. Не е нужно да имаш диаманти и рубини, за да си щастлив. Третото желание на малкия ми син в коледното писмо е: „... искам мама да е щастлива!” Стана ми много мило... Миналата година Дядо Коледа дойде през терасата у нас, което беше голяма радост за децата – пяха, танцуваха, подаръци имаше за всички.
А на Нова година ще имам три участия, за едното съм ангажирана още от август месец.
- Вярваш ли в поговорката – „Нова година нов – късмет”?
- Да и очаквам 2019 г. да е по-хубава, а и прогнозите за нея са такива.
