Роман Олексив - без майка, полуизгорял и с шрапнел в черепа
След трагедията той претърпява 36 операции и минава през дълъг процес на рехабилитация. Въпреки всичко, се завръща към ученето, танците и музиката. Роман получава награда от президента на Украйна.
Наричат го Момчето със синята маска
Опитни украински лекари спасяват живота му. По-късно, чрез финансирана от Европейския съюз програма Medevac, той е прехвърлен във водещ център за лечение на изгаряния в Дрезден. Претърпява повече от 30 операции — кожни трансплантации, реконструкции, безброй процедури и дълга рехабилитация.
Преди войната Роман учи бални танци и свири на акордеон. Три години по-късно, отново танцува — със специална маска, която предпазва лицето му, докато се възстановява. След трагедията научава английски и немски език, защото разбра, че езиците ще отворят света за него. Към момента живее в Лвов с баща Ярослав Олексив.
След болките и загубите отново се връща към музиката
Неговата история толкова впечатлява света, че студенти от университета "Голдсмит", в Лондон правят късометражния филм "Ромчик" - филм за дететп, преминало през ада на войната, но запазило светлината в очите си.
С любов, от тати!
Трудностите, физическата болка и тъгата не успяват да счупят духа нито на Роман, нито на баща му Ярослав. През май, 2023 г., двамата заедно създават страница във Фейсбук, която е тяхното място за споделяне на малките победи по пътя към оздравяването.
Какво може да споделят хора, преживели толкова големи трагедии?! На първо място - двамата са благодарни. Казват своето "благодаря" на всички, които са се молили за Роман, подкрепили са го и са му помагали по някакъв начин в тежкия път. След това те самите искат да помагат.
Създават страницата си именно за това - да споделят опит и да мотивират. В Украйна с всеки изминал ден се появяват все повече деца с изгаряния и травми, подобни на тези, които има Роман. Момчето и баща му намират сили да споделят пътя, по който минават, инициативите, в които се включват и с личния си опит да дават по малко надежда на всички, в подобна ситуация. Дните им са изпълнени с различни емоции – болка, страх, молитви. Но също така – надежда, радост от най-малкия положителен резултат и всяка успешно проведена операция. Затова публикуват разкази, снимки, отговарят на въпроси относно лечението или рехабилитацията в Германия, за деца с подобна диагноза.
"Знам със сигурност, че майка ти би била много горда с теб. Аз се гордея с теб всеки ден.
Ти умееш да се радваш на малките неща, да споделяш доброта и да даряваш усмивки дори когато е трудно. Вярвам, че ще живееш в мирна Украйна, където твоето светло сърце ще носи радост и вдъхновение на другите. Бъди винаги себе си, не се страхувай да мечтаеш и никога не се отказвай. Мама и аз винаги сме до теб."
Това е пожеланието от баща му по повод 11-ия рожден ден на Роман.
Роман е обикновено дете. Харесва футбол и сладко. Но междувременно вече е получил специална награда за смелост и храброст на Младежкия филмов фестивал като герой от филма "Ромчик" - трогателна история за силата на сърцето.
Сълзите на преводачката
На 10 декември 2025 г. момчето пристига в Брюксел, за да разкаже историята си пред евродепутатите и да ги призове „никога да не се отказват“, защото „когато сме заедно, сме силни“.
При посещението в Европейския парламент, преводачка не успя да сдържи сълзите си, докато слушаше историята на Роман. По време на прожекция на документални филми за украински деца и последвалата дискусия, асистентът на вицепрезидента на Европейския парламент се разплака неудържимо. В един момент тя не можеше да изрече нито дума.
На 11 г. Роман е преживял много повече, отколкото някои възрастни по света. Детето обаче остава с доброта в сърцето си - отворен и истински към света.
