Малкото момиче на Ваня Щерева вече изглежда напълно пораснало. Чакам Мила Роберт в най-голямата августовска жега сред прохладата на Царската градина зад Националната художествена галерия. Питам я разни неща за кавъра на Ивана и чувам това.
Много съм заинтересован да разбера как дойде идеята за кавъра на "Квартална кръчма"?
Една вечер го засвирих покрай масата на село и с приятелите ми започнахме да пеем. Всеки път, когато го свиря на живо, хората много се забавляват, затова реших да го запиша като кавър. Правеше ми се нещо лятото, а нямах готови мои песни, затова реших да направя нещо забавно.
Каква е историята зад видеоклипа?
Направихме го буквално за два дни с моя партньор, с когото ще си правя винаги клиповете вече - той е много забавен и си правим много смешки. И двамата харесваме идентична естетика и имаме сходно виждане за нещата. Този клип стана любимият ми, много е красив. Снимахме го два дни, защото първия ден решихме, че ще се справим без оператор, но качеството на картината стана отвратително. После го преснимахме на другия ден, при което се получи супер.
Кавър изпълнението носи усещане за умора и меланхолия. Така ли се чувстваше от съвременната музикална сцена в България, преди да го създадеш?
Горе-долу да, но същевременно и не. Аз дълго време не я разбирах, не я харесвах, навсякъде се чуваше някаква пачанга и се чудех какво правят... Но наскоро си казах, че трябва да опозная днешната музика, ако искам да я правя, защото няма как да си правиш някакви неща от миналия век, само защото на теб ти харесват. Ако искаш да правиш нещо качествено, трябва да видиш какво става наоколо. Много ми харесват СкандаУ, Дара, Павел и Венци Венц'. Разбирам защо това нещо се слуша и харесва - защото носи едно добро настроение на хората. И това е супер.
Това ли се опитваш да създаваш и ти?
Да. Но и смешки, аз държа на смешките. Много е хубаво да има смешки.
Наричаш кавъра само една "лятна смешка", но стана голям хит. Още ли си на това мнение?
Да. Не е чак толкова популярен. Има още много време и път, докато нещата ми да се разпрострат навсякъде и да може наистина вече да се каже, че е голяма история. Предполагам, че с всяко следващо парче ще става все по-добре - и като аудитория, и като качество. Това е най-качественото парче, което съм правил. Може би защото всичко се случи с лекота. И разбрах как трябва да се работи - с лекота.
Поради редица причини намирам песните ти за супер забавни. Импровизираш ли или се подготвяш сериозно, преди да влезеш в студиото?
При запис се изисква доста работа, вярвам че след време ще мога да го правя съвсем с лекота. Имам двама партньори и мисля, че мога да кажа, че намерих хората, с които бих работила цял живот - Жоро Пеев, който засне видеото, както и Явор Караилиев, който продуцира музиката. Кавърът на "Квартална кръчма" го направихме точно за два часа и аз го записах в същия ден.
Гласът ти звучи специфично в изпълнението? Използва ли инструменти или техники за първи път в кавъра?
Гласът ми е не е пипан, само е миксиран на моменти. Мисля, че досега на никой не съм го казвала, но парчето е изпято наведнъж, не е рязано и слагано на части. Всичко се получи с един запис.
Чувстваш ли, че научи нещо ново, създавайки този запис?
Да. Трябва да работиш с лекота, трябва да има смешки и че не трябва да го мислиш чак толкова много. Доверявай се на първия си инстинкт - колкото и да го мислиш после, много рядко може да излезе нещо по-добро.
Както казваше бийт поетът Алън Гинсбърг - "Първата мисъл, най-добрата мисъл"?
Много го харесвам. "Вой".
Като стана дума за поезия, сама ли пишеш текстовете на парчетата си?
Да, там никой не може да ми се бърка.
Ти си млада надежда за българската поп музика, демонстрираш потенциал и малкото момиче на Ваня Щерева изглежда напълно пораснало. Какво предстои?
Следващото ми парче се казва "Нещо грубо".
ОК, тогава искам да знам нещо повече за него.
В него се говори за жените.
Жените в България ли?
Жените като цяло, като същества. За женския пол. И се говори за хубавите им черти.
Физическите ли?
Не, като характер. Говори се за хубавите им черти - всъщност показвай колко много повечето ги нямат. (смее се) Колко им липсва достойнство, както и да знаят кои са. Повечето жени са малко лигави. Аз имам лек проблем с това, откакто съществувам. Но много ги обичам и в същото време имам много добри приятелки - повече момчета, разбира се, но и добри приятелки.
Това не е ли парадоксално? Смяташ, че повечето жени са лигави, а непрекъснато търсиш веселбата и забавлението във всичко.
И аз съм много лигава. Естествено, аз съм жена. Ние сме пълни боклуци. В тази песен аз изтъквам всички мои красиви черти и искам всички останали, ако е възможно, да ги имат.
Искаш да служиш като вдъхновение на останалите жени?
Точно така. Искам някаква революция за жените, да не сме толкова зависими от мъжете.
Феминистка ли си?
По никакъв начин. Аз наистина обичам мъжете много повече от жените, те са прекрасни. Във втори клас в училище ходех с табелка "Аз съм момче". Винаги много повече са ми харесвали като характер. Защото са много прости, много лесни са. Жените са като някакви змии. Много се филмират, много го мислят. И много се лигавят, особено когато видят мъж.
Може би търсят внимание?
Аз понеже съм отраснала с момче - братовчед ми е на моята възраст и сме отгледани заедно - перфектно знам как се комуникира с човек от другия пол. Много обичам да си говоря с мъжете, докато жените сякаш все нещо друго целят.
Имаш ли идея за видеоклипа на песента? "Всичко си е наше, Саше" го засне в хипермаркет в столичния "Гео Милев", това нали няма да е в дюнерджийница?
Следващите ми видеа ще бъдат по-аскетични, като последното. Имам цял график за следващата година какво ще се случва. Освен музиката, започвам и репетиции за театрално представление.
Доста заета програма имаш за млада жена.
Да, защото иначе ми е много скучно.
Кавърът на Нашият сигнал на Емил Димитров звучи като Стругаре среща Натали Имбрулия.
Малко "манджа с грозде" стана, но това е първият ми опит. С Жоро от "Остава" сме правили много опити за парчета през годините, но аз тогава бях съвсем млада (сега Мила е на 21 години - б.р.) и изобщо не знаех какво искам от живота. После покрай актьорството тотално бях зарязала музиката за две-три години и в края на миналата година от само себе си ми се върна това желание. Така с Явор, който е композитор на представленията в театъра и продуцира дръменбейс, и с лекота двамата направихме "Всичко си е наше, Саше" и "Квартална кръчма".
Кое е по-важно за теб - една песен да звучи добре или да изразява нещо смислено?
И двете. Понякога в поп парчетата текстовете са супер елементарни и си личи, че не са за нещо, което им се е случило на тези хора. Това важи още повече за женските изпълнителки - в България няма много жени, които да пеят за някакви техни чувства. По-скоро гледат да е всеобщо как жените се чувстват, а не лично за тях. Но аз смятам, че ако няма какво да кажа с едно парче, просто за какво да го правя? И после просто се старая да го направя да звучи добре.
Може ли да ми кажеш какви образи те вдъхновяват за създаването им?
Аз съм винаги вдъхновена, освен ако нещо не се депресирам, което вече гледам да го правя за много кратко време, защото просто няма смисъл. Депресията също ме вдъхновява понякога. Както и да стоим с приятелите ми, да не правим нищо и да сме с махмурлук.
Това май ти действа като медитация.
Да. Понякога изведнъж някой казва смешка и се спукваме от смях. Смехът много ме вдъхновява.
Какво е твоето определение за чалга?
Модерната музика, която е в класациите, мисля че е по-голяма чалга и от чалгата, защото поне в нея има някаква мелодия. Чалгата е нещо, в което няма смисъл. Винаги ще имаме някакъв смисъл в нещата, които правя, ще има някакъв характер.
Слушайте Мила Роберт на 8 септември на фестивала "Terra Nomadica".
