„Любовта е жизненоважна, не мога да си представя как може да се живее без нея!” – казва Мария Гроздева, която има 88 медала в спортната стрелба и е двукратна олимпийска шампионка. Голямата българка със сигурност е уловила птичето, когато е кацнало на рамото й, защото спътникът в живота й Валери Григоров е и неин личен треньор.

Мария Гроздева е бъргарката с уникални постижения в дисциплината си и е на път да стане и единствената у нас, която ще участва за 7-и път на предстоящите олимпийски игри, ако се състоят тази година. И макар с такива огромни успехи, тя е толкова здраво стъпила на земята. Остава красива жена, добра майка на три деца, любяща съпруга, с прекрасно отношение към хората и неподправено чувство за хумор. Никога не се е захласвала по славата, но винаги е ценяла любовта, със сигурност, защото е обичана.

Мария Гроздева увлекателно говори за живота си пред Ladyzone.bg, като разказът й е съпътстван от много любов.

Мария, може ли да се каже, че постиженията ви в спорта са и семейни успехи - съпругът ви Валери Григоров е и ваш треньор?
Разбира се, никога човек не е сам (усмихва се, б. а.)! Зад него винаги стоят семейството му, спортната федерация и министерство, държавата ... Сам човек не може да се покачи на върха. Да, има късмет и шанс в това, че Валери ми е и съпруг, и треньор, но понякога ние определяме съдбата си, не оставяме тя да ни води. Така че изборът, който съм направила, води до този късмет и шанс.

Може ли да се говори за трудна и лесна победа в стрелбата?
Толкова много стартове са минали... Много, много ситуации съм имала във времето. Трудно съм започвала дадено състезание, почти съм се отчайвала дори, но тук идва ролята на треньора, който ме мотивира да довърша работата си докрай, а не да се отказвам по средата. Защото борбата е докрай! И когато се постарая и се боря, съм стигала до финал и медал съм печелила. Въпросът е от първия до последния изстрел да не се отказва човек. Погрешно е да се прокраднат в теб мисли от сорта на – „ей, изпуснах” или „няма да стане” – това води до неуспех. Затова, когато нещо не върви по време на състезанието, идва отношението на треньора, който така прави, че да те върне отново в играта.

Спокойствието ли е това, което играе водеща роля при точната стрелба?
Не може да се каже, че е така. Понякога прекаленото спокойствие е лош съветник, защото не си внимателен и правиш много грешки. Трябва са си в едно оптимално състояние, което е между леко напрежение и стрес, но и контролирано спокойствие. Напрежението те държи буден.

Как се чувствате като единствената българка с ненадминати успехи в стрелбата у нас?
(Усмихва се, б. а.)... Не се замислям за това, нито се будя, нито заспивам с тази мисъл. Спортистите, които познавам и от миналото и сега, затова са големи, защото след всяка победа те се връщат в тренировъчните зали и отново работят за следващото състезание, и бързо забравят вече постигнатия успех. Оставиш ли се на главозамайване, самозабравяне и си вирнеш носа, това означава, че краят е дошъл и по-добре да се откажеш. Трябва да знаеш къде ти е мястото! Постигнатата слава не ти носи дивиденти, защото ти пак трябва да се трудиш, за да вземеш нов медал.

Има ли разлика между спортистите преди и сега?
Не, не бих казала! Често ми казват, че съм земна, което съм чувала и за Йордан Йовчев и за други спортисти. Чудно ми е защо хората мислят, че ние сме недосегаеми или извънземни! Напротив, точно ние, спортистите, сме най-земните хора, защото знаем с колко работа постигаме успех. При нас е „копаене, копаене” и то от малки. Аз от 11-годишна се занимавам със спорт. Татко ме заведе на стрелбището и ме запали по този спорт. Почина през ноември от COVID-19. Беше много жизнен и енергичен човек, без заболявания и само на 74 години. Голяма е мъката за всички нас, мама, с която направиха 51 години съвместен живот, е съсипана... Той беше най-прекрасният и достоен човек. От него съм се научила на много, както и на трудолюбие, упоритост и да не казвам „не мога”.

Животът ми се е стекъл така, че никога не съм мислила, че светът се върти около мен. Напротив, знам, че всичко е временно – достигаш един връх, но след това се връщаш отново към много работа, за да постигнеш следващата цел. Животът на спортиста се върти около европейско, световно първенство и олимпийски игри. И се майтапим, като се видим с колеги, защото като попиташ някой за какво се готви, отговорите са едни и същи.

И сега накъде?
Взех квота за предстоящата олимпиада и ако се състои, това ще е рекорд и за България, защото никой българин досега не е бил на 7 олимпиади. Така че дори и този факт е нещо. Разбира се, ще се подготвя на 100 процента и ще се постарая да се представя добре, а да не е просто поредното ми участие. Нищо не е невъзможно, макар конкуренцията да е голяма, има доста млади състезатели – между 18 и 30-годишни. Разликата между тях и по-възрастните е, че те са много нахъсани и гонят високи резултати, а ние сме по-улегнали и рутината е основното ни оръжие.

Може ли да се каже, че сте точна в мишената и благодарение на точните отношения с Валери?
От 1998 г., когато се оженихме, са 23 години, но и преди това сме били заедно повече от 2 години и става четвърт век съвместен живот. Може би това, че се разбираме двамата, означава, че сме се намерили, че сме сродни души. Обичаме се, помагаме си един на друг, но да не излезе, че сме перфектни – и ние се караме за най-различни дребни неща (смее се, б. а.). Факт е, че ни е хубаво един с друг и си липсваме, когато дори за малко се разделяме през деня. Не ни се е случвало често да не сме заедно. Само една седмица, когато бях поканена в Монголия на бенефис на моя колежка, заедно с още две други – от Грузия и Сърбия, които също са олимпийски шампионки. Тогава Валери много ми липсваше. Когато сме двамата ни е забавно, а това е много достатъчно и показателно. Има случаи, когато той сериозно се ядосва за нещо, а на мен ми е смешно да го гледам такъв, защото го прави по много комичен начин.

Значи с Валери сте две половинки на едно цяло?
Скоро един приятел ни нарече „Милки и Шоки”, което е от една реклама. Той се шегува, че от малки, после и като по-големи и все сме заедно и някак се допълваме (смее се, б. а.). Нещо такова сме и ние с Валери...

Кой кого усмири в брака ви?
Той мен, защото бях млада, дива, неориентирана какво искам, живееше ми се по някакъв измислен от мен начин. Но ние много се вслушваме еди в друг. И днес (10 февруари, б. а.) много ме впечатли, като Валери, отваряйки вратата на стрелбището, ми каза: „You are majestic” („Ти си величествена”). Скоро гледахме сериала „Короната” и обръщението на Валери е взаимствано от него. Той дори ми призна, че през цялото време, докато сме гледали филма, си е мислил, че не би го било срам да бъде мой слуга или да прави всичко, за да ми е комфортно. Сподели, че дори се чуди на хора, които се дразнят, ако правят подобни неща за половинката си, докато той се кефи на това, приятно му е.

Понякога Валери сам си казва, шегувайки се: „Аз съм мъж под чехъл”. Това не е вярно, не съм някаква да дерибействам и да командвам. Винаги се съобразяваме един с друг, правим различни неща един за друг, помагаме си. Това е част от доброто ни съжителство.

Впечатлиха ме думите му в едно интервю, в което казва, че „любовта е действие”.
Да, така е, непрекъснато трябва да правиш нещо, ако искаш да има любов. Заспиш ли, всичко заспива (шегува се, б. а.). Трудностите и в спорта, и в живота винаги са ни правили още по-силно вкопчени един в друг, като брънки на синджир.

Кой на кого предложи брак и как точно стана?
О-о-о това беше много отдавна, както казах вече (смее се, б. а.)!

Има много интересни случаи, спомням си един приятел ми разказва как с жена му чакали на светофар и тя казала: „Имаш време да си помислиш, докато светне зелено, дали ще се женим или не!”.

При нас нямаше такива запомнящи се неща. Като живеехме заедно, помня, че един ден му казах: „Няма ли да си направим някаква сватба, да съберем приятели, да направим купон!”. Но то и никой от нас двамата не си е мислил, че друго може да се случи, освен да сме семейство... Сватбата ни беше два дни – на 12 юни в петък подписахме само с родителите и кумовете, на 13-ти – направихме църовен брак и купон в ресторант с приятели. Аз не бях с класическата булчинска рокля, а със сако и пола в тъмносиньо. Валери беше облечен в бял костюм. Истината е, че тези дрехи не си ги купихме специално за случая, а просто това имахме в гардероба. Сватбата ни не беше класическа, с ритуалите, които знаем, а семпла. Искахме да се съберем с приятели и да почерпим. Всъщност идеята ни за сватбата беше друга – като във филма на Костурица „Ъндърграунд” – каруца, жив оркестър, поляна, маси, чевермета и домашна ракия и вино. Но така и не я осъществихме... В началото на брака ни нямахме и много финанси, но тогава чувствах най-силно сплотеност и вярност.

Промениха ли се отношенията ви с появата на децата?
Мама и татко винаги са ми били пример за стабилно семейство, искам и ние да бъдем такъв за нашите деца... Големият син – Христо, е от първия брак на мъжа ми и си дойде готов – на 9 годинки и много помагаше след това за малките Валери и Магдалена. Като се роди общото ни първо дете, Валери вече имаше опит и много помагаше, а и мен ме беше страх да не изпусна бебето в коритото. Вече са големи - Христо стана на 33 г. през октомври, през март Валери ще стане на 22 години, а Магдалена направи 18 през ноември. Христо и Маги са зодия Скорпион, аз съм Рак, Валерчо е Риби, а мъжът ми е Овен.

Какво е любовта за Вас?
Любовта е жизненоважна, не мога да си представя как може да се живее без нея! Ако не обичаш човек, поне куче си вземи и го обичай! Факт е, че любовта между мен и Валери я има, тя е навсякъде около нас. Любовта не е като в тийнейджърските ни години, но сега тя е атмосферата, която ме обгръща, като се прибера у дома. Обзема ме чувство на сигурност, уют, комфорт и спокойствие. Знам, че той е тук. Валери е моят дом!

За спортните изяви на Мария Гроздева четете в btvnovinite.bg >>

  • Любов по ноти: Калоян Димитров-Балан се сгоди за своята муза Надежда (ВИДЕО)
  • Как Митко сложи годежния пръстен за Светла в шоколадово яйце
  • Как един шумен часовник вдъхнови Синди Лоупър за песента "Time After Time"
  • Да получиш предложение за брак на Нова Година - след уволнение от работа и без пари за празнуване
  • Тайната любов между Марша Хънт и Мик Джагър, родила песента "Brown Sugar"
  • Как супермоделите на 80-те вдъхновиха Били Джоел за парчето "Uptown Girl"
  • Как Уитни Хюстън превърна "I Will Always Love You" в най-великата любовна песен на всички времена
  • Как Луи предложи брак на русенката Рая на тяхното парче земя в Коста Рика
  • Как Мис Вселена 2015 получи предложение за брак пред Болшой театър от футболиста Георги Костадинов
  • Как Фил Колинс опита да си върне Андреа Берторели с "Against All Odds (Take a Look at Me Now)"