Людмила Филипова е една от четирите водещи в новото предаване на bTV „Високи токчета”. Ако не знаете коя е тя, много скоро сами ще научите, но дотогава - ето няколко интересни подробности: Людмила е единствената от внуците на Гриша Филипов (министър председател на България от 1981 до 1986 г.), останала в България. Мечтала е да учи в Художествената акадамия, но вместо това е записала индустриален мениджмънт в УНСС, а после магистратура по мениджмънт в американския City University. Има шест издадени романа, майка е на едно дете и от домакинските задължения най-любимо й е да готви… Преди да си поговорим за тези неща обаче, започваме с актуалностите около нея:
Tи си една от четирите водещи в новото предаване на bTV „Високи токчета”. Кое те накара да се съгласиш да участваш?
Причините са няколко. От една страна ме привлече оригиналността на проекта и фактът, че има потенциал да се получи смислено и полезно предаване за зрителя. Хареса ми екипът, с който стартираме и най-вече възможността четири различни, отговорни, интелигентни и позитивни личности да дискутират интересни и надявам се важни за зрителя теми.
Вярваш ли в това разпределение, рамкиране – всяка от вас е в някаква роля - ти например си представена като „интелектуалката” – не е ли ограничаващо да се появяваш с подобен етикет?
О, напротив. Ролите са схематични, а истината е, че всяка от нас включва по малко от четирите типажа. Основната идея обаче е всяка тема, която засягаме да бъде разгледана от четири различни ъгъла, за да се получи цялост, а и за да може повече зрители да се припознаят с позициите на водещите. Освен това ролята на „интелектуалката” никак не е ограничаваща – тя има своята позиция във всяка сфера от живота – от най-леката до най-сериозната. Една от идеите е също така хората да променят постепенно възгледа си за интелектуалеца, който отдавна вече не е белобрад старец, който не излиза от кабинета си.
Какво точно ще правиш ти в рамките на „Високи токчета” – имаш ли си своя рубрика например, някаква по-конкретна концепция за ролята ти в предаването?
„Високи токчета” е иновативно предаване, в което няма да видите стандартните репортажи и рубрики. Ние сме 4 жени, които са едновременно водещи, гости и себе си.
Как се разбираш с другите водещи в шоуто? Приятелки ли сте?
О, чудесно се разбираме четирите и имам усещането, че цял живот сме били приятелки. Много е хубаво, че хем знаем доста една за друга от години и сме се срещали, хем не знаем достатъчно , за да се запази естественото любопитство една към друга.
Интересно ми е – ти самата гледаш ли телевизия вкъщи?
Не гледам никаква телевизия от повече от 5 години. Основната причина е, че за да се справя с всичките си задължения и за да постигна каквото съм планирала, телевизията и списанията са сред първите неща, които режа от ежедневието си. Но в случая това е огромно предимство, защото колкото по-малко си част от една индустрия, толкова по-голям шанс имаш да си различен и иновативен.
Имаш интерес към политиката – все пак идваш от семейство, участвало в управлението на страната до 89-а – не би ли се занимавала например с предаване на подобна тематика?
Политиката ме интересува дотолкова, доколкото е водещ елемент от ситуацията в България и света. Но тъкмо защото от малка съм твърде близо до политиката, съм се убедила, че политиката е едно от най-неефективните инструменти за промяна в страната ни в момента. На този етап - струва ми се, че с книгите и независимата си гражданска позиция съм много по-полезна отколкото, ако съм в политиката.
Пишеш романи – какво те мотивира да го правиш?
От съвсем малка разказвам истории с думи, рисунки и рими. Винаги съм знаела, че един ден ще пиша романи и събирах години материалите за първата си книга. Исках да опиша размирните времена около 89 г. през максимално обективна призма. Представях си, че ще го направя, когато се пенсионирам, но една сутрин се събудих с идея, седнах да опиша първа глава от романа ми „Анатомия на илюзиите” и оттогава не е минало и седмица, в която да не пиша. Мотивират ме историите, за които усещам че трябва да ги разкажа на читателя и най-вече признанието на читателите ми.
Планираш ли нова книга?
О, вече дори я редактирам. Тя ще засяга проблематиките от бита на всеки българин и жител на света, но представени изключително сатирично и абсурдно. Онова, което ще ви е интересно обаче е, че главният герой е писател, който работи като водещ в щTV, прототип на която винаги съм си представяла, че е bTV. Впечатляващото обаче е, че тази книга съм я писала преди 6 г, но ще излезе, когато аз работя като водещ в bTV и то по чиста случайност.
Откъде черпиш вдъхновение?
От живота и случващото се около мен. Обикновено не се налага да търся идеи за романите ми, те сами ме намират и напират да бъдат написани
Кой от съвременните български писатели харесваш?
На този въпрос трябва да отговорят читателите. Един писател трудно може да отговори на подобен въпрос. Аз чета ежедневно, но отдавна съм престанала да възприемам книгите като читател, а като изучаващ писането – уча се от добрите примери и се поучавам от лошите.
Кой е човекът, оказал ти най-голямо влияние в изграждането ти като личност?
Двама са – дядо ми Гриша и баба ми Николина - майката на майка ми. Двамата за мен бяха примери за силни, морални и крайно отговорни личности. И двамата са били стълбове на семействата си, работещи всеотдайно за страната си, мъдри, начетени, несломими и даже сами с принос за науката. Тях ги е изградил крайно трудният им живот и лишения, през които са минали, а аз винаги съм се стремяла да приличам поне малко на тях.
Какво те усмихва?
Усмивката на сина ми, обичта и грижата на близките ми и приятели, както и усмивката на хората, които съм зарадвала.
А какво те натъжава?
Да видя болно или изоставено дете, трудещи се и добри хора живеещи в немотия, наранени или убити от хората животни, природата, която съсипваме безотговорно и десетки други неща. Натъжавам се, когато ги видя, а съм безсилна да помогна.
Кой е най-трудният момент от живота ти и на какво те научи той?
Когато едновременно трябваше да преодолея новината, че майка ми е починала в болница и да мисля позитивно, за да не изгубя бебето си, за което лежах в друга болница. Научи ме, че има много тежки мигове, които не можем да променим, но можем да намерим сили и причини да се съхраним за доброто, което предстои.
Имаш ли пороци – какви?
Не е един. Днес, когато всеки се опитва да оригиналничи по темата за пороците, почти не остана занимание и състояние, което да не е наречено порок.
Как се обличаш в ежедневието си и удобно ли ти е „на високи токчета”?
В ежедневието си се обличам удобно, но когато излизам вечер на важни срещи или официални събития задължително съм с токчета. Възхищавам се на жени без токчета и се наслаждавам да грациозността на жени, които умеят да носят токчета. Аз самата винаги съм се чувствала добре в токчета, стига да са удобни или да не ми се налага да седя права на тях повече от 15 минути.
Колко е важна суетата за една жена – да се грижи за себе си, да посещава козметици, фризьори, да пръска пари за дрехи, обувки, чанти, бижута и ти такава ли си?
Повечето жени са суетни, но не е задължително да не излизат от козметичните центрове. Аз например се самоопределям като умерено суетна, но в живота си не съм стъпвала в козметичен център и маникюрист, а фризьор посещавам веднъж на 6 месеца. Доверявам се само на дерматоложката си от 2 години насам, която през няколко месеца ми препоръчва процедури за поддържане и подхранване на кожата. Рядко имам време да си купя нова дреха, но се радвам, когато успея.
Кое ти е най-досадното домакинско задължение?
Най-досадното ми е миенето на чинии, а най-любимото ми е готвенето и грижата за многобройните ни цветя и животни. Напоследък обаче и за готвене ми остава все по-малко време.
Какво искаш да ти се случи занапред?
Не искам нищо повече от здраве за себе си, сина ми и всичките ми близки. Останалото зависи от мен.
